Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разликите в зареждането на електромобила - в града и извън него

Разлика между градска и извънградска зарядна инфраструктура Снимка: iStock
Разлика между градска и извънградска зарядна инфраструктура

В последните няколко години сме свидетели на все по-масовото навлизане на електрическите автомобили в ежедневието ни. Това от своя страна доведе и до сериознo развитие на зарядната инфраструктура за тях.

Вече бързо и лесно можеш да зареждаш у дома или на път. Публичната инфраструктурата се разраства и подобрява, за да отговори на нуждите за бързорастящия пазар на електромобили.

В България наличната публична зарядна инфраструктура за електрически превозни средства е напълно достатъчна, за да осигури спокойното придвижване с кола на ток, както в градски, така и в извънградски условия.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

За да разгледаме видовете зарядна инфраструктура, е редно първо да кажем как следва да се зарежда един електромобил. Най-ефективно, от икономическа гледна точка, е домашното зареждане в контакт.

Разбира се, това предполага собствениците на електромобили да разполагат с гараж, което в голям град от типа на София не е толкова широко разпространено и достъпно. Зареждането в домашни условия може да бъде в обикновен контакт или на домашна AC станция. То е по-бавно от зареждането на DC такава, но не изисква сериозна инвестиция за закупуване на станция и голяма свободна енергийна мощност в гаража.

Друго основно предимство е, че към момента цената на електроенергията за битови потребители е сравнително ниска, особена на нощна тарифа, и позволява зареждане за пробег от 100 км за 3-5 лв.

Разбира се, невинаги е възможно да се зарежда в домашни условия, а и понякога времето за пълно зареждане на батерията е прекалено голямо, което ограничава плановете и свободата за придвижване. Тук е ролята на публичната зарядна инфраструктура.

Генерално зарядните станции за електромобили са два вида - AC променливотокови станции, наричани "стандартни" или "бавни", и DC правотокови зарядни станции, наричани "бързи".

Когато се зарежда на AC станция, електричеството минава през вграденото зарядно на автомобила. В този случай лимитиращият фактор за скоростта на зареждане е мощността на вграденото зарядно.

Масово, дори и по-висок клас електромобили, имат стандартно до 11 kW вградено AC зареждане. Някои от най-новите електромобили на пазара, както и висок клас електромобили, срещу доплащане, разполагат с до 22 kW вградено AC зарядно. Поради тази причина публичните AC зарядни станции са по правило с мощност 22 kW.

При DC зареждане електричеството от станцията се зарежда директно в батерията на електромобила. Тук лимитиращият фактор е архитектурата на батерията и софтуера за управлението ѝ.

За да не навлизаме в прекалено сложни обяснения - независимо от мощността на DC станцията, електромобилът има ограничение на максималната мощност, с която се зарежда от този тип станции. Към момента новите генерации електромобили от среден клас позволяват зареждане на DC станция с между 100 и 150 kW за час. Високият клас електромобили позволяват зареждане с до 250 кW за час, а при единици премиум модели дори и 350 kW за час.

Какво всъщност означават тези цифри? Максималната мощност на станцията показва колко електроенергия би могла тя да зареди за час в идеални условия.

Това не означава, че непременно ще зарежда с тази мощност през цялото време. Важно е да се има предвид, че зареждането зависи от много фактори - външна температура, състояние и температура на батерията, заряда на електромобила и други. Обикновено максималната мощност на зареждане се достига за сравнително малък период от време, след което тя леко спада и се поддържа на по-ниско ниво.

Колкото по-заредена е батерията, толкова по-бавно е зареждането. Именно за това най-честото зареждане на бърза станция е до 80% от капацитета на батерията, което, освен че пести време, е и по-щадящо и е предпоставка за по-дългия ѝ живот.

Като се има предвид, че среден клас електромобил разполага с батерия около 45 - 50 kWh, a премиум моделите с батерии между 70 и 100 kWh, елементарно пресмятане показва, че дори и при много изтощена батерия зареждането на бърза станция би отнело не повече от половин час, колкото отнема една кратка почивка за кафе и раздвижване. В масовия случай зареждането на бърза станция е в интервала между 15 и 30 минути.

Снимка: iStock

В градска среда автомобилът се ползва на кратки разстояния и зареждането в домашни условия е напълно достатъчно.

В основната си част наличната градска инфраструктура за зареждане е със сравнително по-ниска мощност - между 22 и 50 kW. Градовете са по-гъсто населени и е нормално и логично именно в тях да е струпването на електромобили, респективно там да е съсредоточена нуждата от публична зарядна инфраструктура. Поради тази причина е по-добре има повече зарядни точки, дори и с по-ниска мощност.

Не на последно място е важно да се изтъкне, че зареждането като процес трябва да е удобно и да не променя графика на потребителя твърде много. Много по-лесно е той да остави колата да се зарежда, докато извършва други дейности, без да е ангажиран да седи в или около колата и да я премести веднага след като тя се зареди на бързата станция.

Това, разбира се, не означава, че бързите зарядни станции нямат никакво място в градски условия. Напротив - тяхното място е в зарядни хъбове, където повече коли могат да зареждат едновременно с висока скорост или на локациите около изходите към основните пътни маршрути.

Тези бързи станции могат спокойно да покрият нуждата от бързо зареждане на преминаващия транзитен трафик, потребители, които имат ограничен времеви ресурс или такива, които тръгват на път и искат да имат напълно заредена батерия.

Извънградската зарядна инфраструктура, от друга страна, е противоположна като потребителски нужди и философия. Тя има за цел да осигури междинно бързо зареждане, за да може потребителят да продължи пътуването си спокойно.

Към момента, най-голямата зарядна мрежа в България е Eldrive. Тя разполага с почти 500 зарядни точки в страната и пълно национално покритие.

Станциите от мрежата са на разстояние между 60 и 120 км една от друга, като тези по основните магистрали и междуградски пътища са на още по-малки интервали, а често покриват и двете платна на движение. С развитие на технологията и увеличение на скоростта на зареждане на масовите автомобили вече ще се появи нужда от по-мощни станции. Такъв преход от 50 kW DC станции към 120 kW DC в мрежата Eldrive вече беше осъществен още в края на 2021 г.

А какво се случва, ако зарядната станция е заета, а не мога или не искам да чакам? Вариантите са два - или се насочвате към следващата най-близка станция, където да заредите, или включвате в маршрута си бързозаряден хъб. Това са локации, на които има инсталирани голям брой мощни бързи станции, на които шанса да няма свободен конектор е нищожен.

Такива хъбове в Eldrive има три - Via Park Север в Пловдив, в близост до магистрала "Тракия", паркинга на The Mall в София, а скоро и във винарска изба Дамяница на магистрала "Струма". На всеки от тях има между 8 и 10 конектора за супер бързо зареждане, а станциите са с мощност между 120 и 180 kW DC.

Основното предизвикателство пред изграждането на извънградска зарядна инфраструктура отново е свободната електрическа мощност.

Логично е операторите на зарядна инфраструктура за търсят партньорства с извънградски локации, които могат да предложат удобства на своите посетители. Това от една страна гарантира, че потребителят няма да остане по средата на "нищото" докато зарежда, а от друга страна води нови клиенти към локациите. Мощността, която потребява една бензиностанция, например, в огромната част от случаите е по-ниска от нужната мощност за една сериозна бърза станция.

Електрическата мобилност в България е все още много млада и тепърва предстои да става все по-масова и достъпна. Независимо от това зарядната инфраструктура и към момента е достатъчно развита, за да посрещне нуждите на електрически автопарк много по-голям от наличния в страната.

Това води до извода, че електрическата мобилност не е нещо футуристично и имагинерно - тя е тук, навсякъде около нас. Електрическата мобилност е по-изгодна, удивително лесна и най-важното - много, много по-чиста и щадяща за природата.

Електромобилите не отделят вредни емисии при движение, така че при директно сравнение са 100% по-чисти и незамърсяващи от конвенционалните автомобили. При директно сравнение на видовете "гориво", токът има неимоверно по-малка въглеродна следа от добива, транспорта, преработката и последващата дистрибуция на петрол и петролните продукти.

Също така е важно да се отбележи, че електричеството става все по-чисто, зелено и евтино с навлизането на нови ВЕИ мощности, докато петролът и производните му ще стават все по-скъпи и все така замърсяващи.

По тази причина ПроКредит банк и Eldrive са партньори за разширяване на разбирането за достъпността на електромобилите, зарядните станции и зелената енергия.

Банката използва електромобили от 2015 г., показвайки тяхното реално приложение в ежедневните нужди на един бизнес, подкрепя изграждането на мрежа за зареждане, както и предоставя целево финансиране за този вид инвестиции при преференциални условия, както например кредит ЕкоМобилност.

Бъдещето на мобилността е електрическо и зелено. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-чиста природа ще имаме за себе си и тези след нас.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените