Какво е нужно за един град да бъде в крак с борбата с климатичните промени и да се възползва максимално много от новите технологии, за да може да се развива устойчиво, без да замърсява околната среда?
Това е въпрос, на който Европейският съюз търси отговор вече над десетилетие в своята инициатива за награда за "Европейска зелена столица".
Последният победител е град Талин, който в края на 2021 г. спечели приза в конкуренцията на нашата София, Краков и Хелзингборг, за да може да бъде наречен "Европейска зелена столица за 2023 г. Наградата е в размер на 600 000 евро, които се предоставят на общината за допълнителни инвестиции в зелени проекти.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Победител обаче не се става лесно. Подборът е доста строг и градовете трябва да покажат солидни постижения във всичко, което са направили досега, наред с това какво планират да направят по пътя си към по-чист живот.
За да се прецени кой ще бъде победителят, градовете трябва да покрият множество критерии в 12 различни области на околната среда - от управление на отпадъците и водите, качество на въздуха, биоразнообразие, изменение на климата до енергийни характеристики.
Казано с други думи - градовете трябва да покажат, че амбициите им са дългосрочни и в полза на хората, планетата и икономиката.
А в Талин определено мислят в тази посока.
Откакто Естония получи своята независимост през 1991 г., столицата ѝ прави един огромен скок към областите на устойчиво развитие - без ограниченията от предишния режим на съветската власт.
Градът си спечели място като обект в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради своята изключително добре запазена архитектура от Средните векове, наред с увеличаването на зелените площи, които към момента заемат почти 20% от цялата територия на столицата.
В тях не влизат само паркове за разходка и развлечение, а и напълно защитени зони в района на града, като тази в Хааберсти, които служат за опазването на застрашени или редки животински видове.
Към момента има цели четири подобни екологични зони, част от НАТУРА 2000, във и около Талин, заемащи над 7% от територията на града.
Някога център на тежка индустрия, Талин навлезе в 21-век като регионален център на екологията и IT технологиите. Skype е само един от стартъпите, които водят началото си именно от там.
Сега естонската столица извлечем максимума от новите технологии, за да ги приведе в действие в полза на опазването на околната среда.
От години там е въведена система за управление на дъждовната вода, а пък обновения и модерен градски транспорт е напълно безплатен още от 2013 г. Така Талин се превърна в първата европейска столица с изцяло безплатен градски транспорт за всеки.
В този смисъл е премоделиран целият план на улиците с поставена цел за следващите няколко години всяка една точка в града да бъде на максимум 15 минути разстояние пеша или с градски транспорт.
Идеята, разбира се, е да бъде ограничено използването на автомобили и да се стимулират алтернативните и по-чисти методи за придвижване.
Отправен поглед и към бъдещето.
Само през последните няколко години са приети два ключови документа - "Стратегия до 2035 г." и климатичен план с конкретни цели до 2030 г. Една от най-важните сред тях е намаляване с 40% на вредните парникови емисии до края на това десетилетие.
Другите цели са свързани с адаптирането към климатичните промени, въвеждане на иновации, здравеопазване, градска мобилност, биоразнообразие, кръговата икономика, устойчива енергия, както и чисто производство на храни.
"За нас зелената столица означава, че Талин е привлекателен, удобен и чист град на бъдещето. Научихме се да свързваме иновациите и развитието с устойчивата икономика и "зеленото" мислене", казва кметът Михаил Колварт.
"Мина времето, когато опазването на природата и напредъкът на хората бяха две противоположни неща"
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.
.
