Доста туристи целенасочено пътуват към Южна Корея през пролетта, за да се насладят на тамошния цъфтеж на вишните. Обичайно не подозират, че ще се сблъскат и с друга сезонна даденост на страната. В която няма нищо нежно и уханно.
Март и април са основният сезон на прашните бури в Южна Корея. Именно там преди години, през април, разбрах какво значи наистина мръсен въздух.
Той се виждаше, почти можеше да се пипне, полепваше по гърлото и лютеше на очите. Всички получихме предупреждения на телефоните си да стоим на закрито, нивата на замърсяването и фини прахови частици бяха многократно отвъд всякакви безопасни норми и за пръв път - много преди пандемията - доброволно носих маска.
Местният гид обясни, че това са обичайните за сезона бури, които носят прах от пустинята Гоби, а по пътя си събират и токсичния смог от необятните фабрики на Китай.
"Защо не направите нещо - това е опасно за вашите граждани?", попитах гида. Той отвърна, че самата Корея има много фабрики в Китай и един вид това не ѝ дава основания да протестира пред Пекин.
Южна Корея всъщност има какво да направи, и го е правела още тогава, макар и в по-начален етап. Но мерките не са спрямо Китай, а в другия източник на убийствения въздух - Монголия.
От Гоби тръгват едни от най-мощните прашни бури на планетата, и удрят жестоко самата Монголия - там редовно има и загинали хора и добитък, стигат чак до Пекин в Китай, до Корейския полуостров и чак до Япония.
Подобно на Китай и неговата умопомрачителна "Велика зелена стена", гражданска инициатива в Корея също е стартирала свой проект за залесяване на пустинята Гоби - макар и в далеч по-скромни мащаби.
През 2008 г. жители на един от градовете, най-засегнати от токсичните прашни бури от Гоби - Инчон, събират 335 млн. вона - около 250 000 долара, и започват да залесяват в пустини части на Монголия.
Пристанищният град се намира на западно крайбрежие на Корея и страда особено силно.
Проектът продължава с успех, разраства се от гражданска инициатива до публично-частно партньорство под егидата на общината и постепенно обхваща три пустинни и степни региона в Монголия, които са сред източниците на прах, пренасян от пролетните ветрове на изток.
"Зелени заедно"... е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Инициативата вече може да се похвали с превръщането на 157 хектара безплодна пустош в зелен пояс, съобщава The Korea Times. Тя е наричана "Гората на нажеджата на Инчон" и ще бъде представена като глобален модел за общински действия в областта на климата на започналата именно в Улан Батор XVII-тата конференция на ООН на страните по Конвенцията на ООН за борбата с опустиняването.
За 19 години корейският проект - с помощта на монголската страна, е залесил площ с големината на 220 футболни игрища с над 250 000 фиданки от устойчиви на суша дървесни видове като бор, бряст и сибирска лиственица.
Те са засадени в районите Баяннур, Дашинчилен и дори близо до столицата Улан Батор от местни хора с помощта на близо 800 доброволци и представители на властите от двете страни.
Целта на подобен проект е да ограничи замърсяването на въздуха при източника - сухата почва на пустинните райони, която се вдига от силните ветрове и ги превръща в прашни бури.
Корените на дърветата и появяващата се около тях растителност "заключват" почвата, помагат й да задържа повече влага и вятърът не може да я "вдигне". Освен това дърветата представляват физическа бариера, която води до намаляване на скоростта на вятъра, който преминава оттам.
За успех на такова начинание е от особена важност посадените фиданки да оцелеят и да се превърнат в дървета. Инициативата е договорила с властите в столицата на Монголия Улан Батор права за 15-годишно ползване на земята, където се садят дървета, самите фиданки са отгледани на място, изкопани са кладенци за напояване и са издигнати огради, които да държат далеч добитъка от младите дръвчета.
Благодарение на това от проекта отчитат изключително висок процент на успеваемост - 78% от фиданките са оцелели.
"Гората на надеждата на Инчон показва как и едно дърво, посадено от един гражданин може да се разрасне до общинска политика и модел за международна климатична дипломация", коментира Юн Ън-джу, шеф на дирекцията за безопасност на околната среда в града.
Проектът ще продължи и в следващите години, и макар и капка в морето на най-бързо разрастващата се пустиня на света Гоби, е част от мащабните усилия за спиране на екологичната, икономическа и социална криза на опустиняването.
Най-известният и невъобразим по мащаб проект е "Великата зелена стена", или китайската правителствена програма за защитни горски пояси в северната част на страната. Тя е стартирала през 1978 г. и трябва да продължи до 2050 г. със засадени 100 милиарда дървета на площ от 350 000 кв. км. Целта на тази гора е да спре разрастването на пустините Такламакан и Гоби, и за момента Такламакан е вече обградена от зелен пояс.
Самата Монголия, която е изключително застрашена от агресивното разрастване на Гоби, също стартира програма за залесяване, макар и за "едва" 1 млрд. дървета.
-------
