Само месец след психотрилъра в Лясковец спомените са размити. Няма вече думи за загиналия спецполицай и ранените му колеги, няма спомен от случилото се, няма въпроси, няма и отговори. Е, да, МВР посочи виновни, извади ги пред строя и отговорът на въпроса „кой носи истинската отговорност" стана ненужен.
Има обаче един нов герой - център на медийно внимание и съпътстван от странни внушения.
Майката на убиеца - новият герой
„Те бяха в стаята ни, за какво да го обвинявам, аз не съм отишла в полицията или у тях да го убивам" - това са думите на Стефанка, в първото от серията „ексклузивни" нейни интервюта. Тези й думи бяха чути. Чуха ги онези, които си казаха „и тя жената не е добре", но чуха ги и онези, които разпалено коментираха „права е, как така ще им влизат в къщата". Тук някъде историята какво точно се случи в Лясковец спря да има значение. Разговорите между консуматорите на медиен шум се преместиха другаде. В нищото останаха въпросите: съществуват ли граници пред медиите? Какъв е срокът на годност на една новина? Как се избират хората, които да говорят? Кой носи отговорност, когато се създават герои?
„Най-добре се държи майката на Петко..." похвалата дойде лично от главния секретар на МВР Светлозар Лазаров пред БНР. Всичко това няма и месец, след като командос от отряда за борба с тероризма беше убит, а трима негови колеги ранени и може би инвалидизирани за цял живот. Странни думи, от човек, който, носи цялата отговорност за функционирането системата, ведно със „своя гръб" - министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев. И то само няколко седмици след като системата е загубил 4-ма от своите елитни кадри.
Тук остана незададен много важният въпрос каква точно е ролята на майката в „лудостта" на Петко? Какво е правила Стефанка по време на стрелбата в злополучната сутрин? Възможно ли е да е помагала на сина си в огъня срещу баретите? Не е ли очаквано майката, която става ясно, е основен съучастник в отшелническия живот на Петко през последните четири години, да защитава сина си?
Стреляла ли е Стефанка?
Защо изведнъж и медии, и ръководство на МВР започнаха да говорят за Стефанка? Тя се превърна в ценен свидетел за МВР срещу своите - двамата полицаи съгледвачи, единствените виновни според доклада на вътрешния министър.
„Тя има много роднини, които я подкрепят, много приятелки, които я търсят, и ние сме учудени от това. Това е причината, поради която смятаме, че тази жена няма психични проблеми" Думите са на пастор Петър Благинов от евангелския център за временно настаняване в Горна Оряховица, където в момента живее Стефанка. И това е само малък щрих от портрета на майката герой от Лясковец, който упорито се рисува през медиите. От ляво и от дясно валят „доказателства" за здравия разум на тази жена - знаела телефоните на приятелките си наизуст, била много общителна, идвали да я посещават близки. Кой дирижира това говорене? Свършиха ли експертите или вече диагнозите ги слагаме по впечатления?
Интересно е и защо никой не обърна внимание на думите на Стефанка през Нова телевизия веднага след инцидента - "Като почват едни гръмотевици в петък сутринта, като почват едни гърмежи. И ние ставаме, ходихме до тоалетната и си легнахме. И той вика: "Майко, какво е туй?" и отива да гледа, а те в коридора ми през спалнята ми с една стълба през прозореца се покачили."
Защо майка и син ходят заедно до тоалетната? В една спалня ли са спели двамата? Къде остана версията за властната майка? И защо ръководството на полицията толкова внимава да не ядоса майката на убиеца?
Представлението в "къщата на ужасите"
На Разпети петък Стефанка заведе журналисти в къщата си - нали не мислите, че сама се е сетила да го направи или че може да го организира сама.
Следите от куршуми и кръв трябваше да бъдат показани, за да помогнат да се намерят 600 лв. за прозорец на изпочупената къща. Отново въпроси нямаше. Тишина. Говореше само майката на убиеца. Безумна игра на жертви и герои, в която човек остава с впечатлението обаче, че ролите са разменени. Една история, която продължава да бъде неразбрана.
На 14 март спецполицаят загина и други трима негови колеги бяха ранени, след като Петко Петков от Лясковец стреля по тях с незаконно притежавано оръжие. Операцията беше проведена след множество заплахи от страна на Петко към децата от училището, което се намира на метри от дома му.
В Лясковец животът продължава. Децата са в училище вече спокойни. Родители помнят страха от лудостта. По телевизията една майка стана герой с разбитата си къща. Други мислят как да построят паметник на баретата Емил Шарков - техният герой.
