Ако има едно нещо, за което всички са единодушни по отношение на гигантската книжна и телевизионна поредица на Джордж Р.Р. Мартин, то е, че жанрът е "средновековно фентъзи". Издателят на Мартин определя творбите му като "развиващи се в ера на рицарство."
Публикациите за адаптацията на HBO изследват "реалните събития от средновековната история", вдъхновили сюжета.
Когато поредицата бива критикувана за насилието, отношението към жените или склонността да се ликвидират любими герои, отговорът от Мартин и неговите поддръжници често звучи в духа на "ами точно такъв е бил животът през Средновековието."
Има обаче един проблем: "Игра на тронове" не е за Средновековието
И именно не средновековните характеристики на поредицата обясняват невероятната му популярност.
Да обобщим света на Мартин. Седем големи кралства, всяко от тях с многобройни градове - малки и големи, върху гъсто населен континент. Градските търговци прекосяват Тясното море в галери, пренасяйки товари от вино, зърно и други стоки до търговците в Свободните градове на изток. Тръговците на роби правят набези по южния континент и заставят робите да работят като миньори, фермери или домашна прислуга. Има могъща банка, базирана в подобната на Венеция независима република Бравос.
Гилдия в Карт доминира международната търговия с подправки. Облечени в черни роби подобни на йезуити "Майстери" създават лекарства, изучават тайните на човешкото тяло и използват "далекогледи" (телескопи), за да наблюдават звездите. В Кралски чертог, лордовете използват големи библиотеки, а алхимици експериментират с химически реакции и подобен на напалм огън.
Нови религии отвъд морето застрашават старите вярвания; междувременно голяма част от управляващия елит са прикрити атеисти. И политически, след Лудия Крал и Джофри, недостатъците на наследствената монархия стават все по-очевидни с всеки изминал ден.
Тези феномени са част от това, което историците наричат "ранен модерен" период - интервалът между пътуванията на Колумб и да Гама в края на XV век и френската и американската революциии в края на XUIII век
Светът, който всъщност би отразявал всекидневния живот в същинското Средновековие (Европа през XII в.) би бил такъв без големи градове или глобални мрежи. Разнообразието от религии би било немислимо. Много аристократи не биха могли да четат, камо ли да поддържат големи библиотеки. И никой дори не би знаел, че отвъд океана има континенти.
Това, което Мартин реално ни дава, е фентъзи версия на това, което историкът Алфред Кросби нарича "следколумбов обмен": глобализиращата епоха на XVI и XVII век. Свят, където търговците продават екзотични лекарства и подправки между различните континенти, където професионални армии могат да са съставени от десетки или стотици хиляди хора, където учените изследват звездите чрез телескопи, а прото-корпорации като Желязната банка в Бравос и Тринадесетте от Карт контролират глобалната търговия.
Това също така е и свят на робство в гигантски мащаби, и огромни войни, които нарушават в безпрецедентна степен ежедневния живот.
Има много причини, поради които това не е очевидно още от пръв поглед, естествено. Вестерос няма барут, топове, или печатни преси. Самият Мартин е обяснявал, че неговият измислен конфликт между северните Старки и южните Ланистъри е вдъхновен от Войната на розите. Въпреки че се е случила през XV век, тази династична борба между родовете Йорк и Ланкастър понякога е описвана като последната средновековна война. И в крайна сметка какво да кажем за рицарите, ризниците и мечовете ? Не са ли те средновековни?
Отговорът е: не съвсем
Ако цитираме Матю Иглесиас, технологията в шоуто е много по-напреднала, отколкото изглежда:
"Първият ни инстинкт е да опишем поредицата като включваща "средновековно ниво" на технологии, тъй като има рицари в брони, замъци, няма огнестрелно оръжие или топове, няма печатни преси. Но в други аспекти технологията на Вестерос е много по-напреднала от технологията на средновековна Европа. Това е особено валидно за биологията и сродните й науки.
Техният "лунен чай" изглежда като изключително ефективен предизвикващ аборт препарат, или може би някакъв еквивалент на нашето така наречено "хапче на сутринта." Те също изглежда разбират добре проблема с инфектираните рани и как да ги лекуват. Тази наука не е толкова напреднала, колкото са антибиотиците след Втората световна война, но изглежда на нивото на медицинската наука през XIX век."
Истината обаче е, че дори средновековната естетика на шоуто отдава дължимото на XVI и XVII век.
Както ще ви каже всеки изследовател на "Кралицата на феите", ренесансовата литература е пълна с истории на рицарство, турнири, убийства на дракони и магия. Писатели от Спенсър до Сервантес описват и показват трайният интерес към тези средновековни образи, точно защото наблюдават тяхното отмиране. А нашата съвременна концепция за Средновековието, възникнала от интереса във Викторианската епоха към Нео-готиката и естетиката преди Рафаел, всъщност е базиран на тези модерни преразкази на средновековния живот.
Обаче защо (извън фанатичния педантизъм), това има значение?
Защото фентъзи световете никога не са просто и само фентъзи. Те ни привличат, защото пречупват нашата история и засягат съвременни теми. Джордж Р.Р. Мартин и фентъзито му са постигнали невероятна популярност донякъде точно заради модерността си, не заради "средновековността си".
Мартин е създал фентъзи свят, който пасва перфектно на дестабилизирания и все по-не-Западен световен ред в наши дни. И изглежда несъзнателно той е пренесъл доста неопределена под-област от академичната история - ранния модерен свят - до масите.
Естествено, Мартин донякъде запазва вдъхновена от Толкин дихотомия между бели като сняг добри герои, борещи се с ориентализирани орди на Изток - перспектива, която съвременните историци приемат в най-добрия случай за безвкусна. Но с развитието на книгите на Мартин откриваме, че неговият свят е такъв, в който жените и цветнокожите се затрудняват да достигнат до лидерски роли, където цари разнообразие на религиите (макар и не толерантност), и където героите обсъждат етиката на насърчаването на робския труд, и където банките играят роля в сянка в глобалната политика.
Да ви звучи познато?
