Ако има снимка от Антарктика, която да предизвиква огромно вълнение, то тя задължително е с пингвин.
Тези екзотични същества лесно покоряват с външния си вид, поведението, грижите за малките и привързаността в двойката. На техния фон всички други птици сякаш лекичко отстъпват встрани. Незаслужено според мен.
Факт е, че трудно може друга птица да се премери по атрактивност с пингвина, но ако все пак успеем да оставим за малко черно-белите сладурковци настрани, можем да опитаме да полетим "върху крилата" на антарктическите птици.
С мисия да науча от него повече за летящите видове, седнах до орнитолога от ИБЕИ-БАН Боян Мичев. През ноември във Варна той, заедно със своя колега Илия Ватев, се качи на борда на нашия научноизследователски кораб и измина на него всичките близо 2 месеца път до Ливингстън.
Целта на това дълго пътуване беше да наблюдават и опишат птиците, които срещат по пътя.
"Всичките птици ми бяха интересни. За повечето, които срещнах по пътя до Ливингстън, само бях чел по книгите. И когато накрая ги виждах на живо, усещането с всяка беше направо опияняващо", разказва Мичев.
Тъй като някои видове имат много сходни белези, в полет е трудно да се разграничат. Затова той ги снима, след това преглежда снимките и ако е необходимо прави справка в литературата специализираната литература.
"Има голяма група морски птици, която обединява няколко семейства птици. Това е групата на буревестниците или петрелите, които включват от съвсем малки до гигантски видове. Има малки, има и гигантски петрели, които се срещат и в Антарктика. А има и такива видове, чиито разлики са толкова малки, че буквално трябва да ги хванеш в ръце, за да ги определиш", обяснява ми Боян.
В близост до Южните Шетландски острови се срещат няколко вида птици, като 3 от тях са пингвини. Рядко се среща и пингвинът макарон, който има очарователен рус перчем.
Големите императорски пингвини живеят само на континента Антарктида и те са единствените, които остават да прекарат дългата антарктическа зима там.
Освен пингвините, скуата е една от най-впечатляващите антарктически птици. Две скуи гнездят в близост до къщичките на българската база и непрекъснато държат под око учените там.
"Скуите са хищни и всеядни. Гнездят на хълмчета или на земята, като гнездото е ямка с мъх. Снасят по две яйца", разказва Боян. "Колкото и неприятно да ни звучи на нас, те много обичат да се хранят с яйцата или с бебетата на пингвините. Дебнат малките в пингвинариите и буквално "наказват" всяко разсейване на родителите им."
Тези птици отмъкват малкото извън колонията, защото ако ги видят вътре, големите пингвини се скупчват, кълват, отбраняват се и като цяло на скуите няма да им е много лесно да отмъкнат плячката си.
В една от пингвинариите, които Мичев успява да посети на Ливингстън, той вижда как пред него една скуа пред мен открадва яйце на пингвин, след това го счупва в средата и го изяжда.
"Винаги ги чупят точно в средата, на едно и също място. Събрал съм няколко такива изоставени яйца, които да изследвам в България и всичките са счупени на едно и също място, а всичките са намерени по различно време и на различни обходи", показа ми снимки Боян.
Освен скуите и пингвините, по Южношетландските антарктически острови се забелязва един истински любител на пътешествията - арктическата рибарка.
Тази малка, тежаща едва 100 грама птичка, гнезди в северните територии на Канада, Скандинавските страни и руската тундра. Но точно преди северната полярна зима, тя се отправя на юг и достига чак до Антарктика, като за този близо един месец преход може да измине над 40 000 км.
Арктическите рибарки живеят до 30 години и учените изчисляват, че популацията може да прелети до 3 000 000 километра през целия си живот - разстояние равно на четири кръгли пътувания до Луната.
Боян Мичев освен рибарките е много впечатлен и от вълнолюбките. Тези птици приличат много на нашите лястовички по начина си на летене. Водят скрит начин на живот, а гнездата им са в цепнатини в скалите и са трудни за откриване.
"Самата вълнолюбка издава специфични звуци, на които отговарят малките ѝ и така тя ги намира в тъмното. В района на Антарктика има един такъв вид, като ареалът ѝ е много широк - може да се види и до островите на Великобритания", показва ми по картата Боян.
Така става дума и за миграциите. Мичев обяснява, че всяка миграция на птици до голяма степен е свързана с хранителната база.
"Когато крилът (бел.ред. зоопланктон, основна храна за обитателите на водите край Антарктида) и по-малките рибки поемат на север, по-голямата част от птиците тръгват с тях. Така правят и повечето пингвини. Затоплянето на океаните променя миграционните маршрути, така видовете достигат нови територии. Ние отчитаме тези промени и следим промените в отделните зони", разказва орнитологът.
Ето как отново стигнахме до онази свързаност, за която говорим много често в Антарктика. В много от изказванията си проф. Христо Пимпирев определя Антарктида като "научна лаборатория". Колкото повече време прекарвам тук в разговори и с учени от различни направления, толкова по-ярко и за мен става това усещане - за лаборатория.
Заради изолираността си и липсата на човешко присъствие, природата тук разкрива ясно процеси и явления, за които на други места би се изисквало много повече време, усилие и ресурси. Показва ни по брилянтен начин своето могъщество и едновременно с това - своята крехкост.
Досущ като малката бяла рибарка, която смело прелита между двата полюса, изпълнявайки отдадено мисията си на екологичен балансьор по целия свят.
Прочетете етапите на пътешествието до момента:
1. Най-любопитното от багажа на българския полярен изследовател
2. Пунта Аренас - портал към Антарктика
3. Магелановите пингвини, които изразяват любовта си хванати "за ръце"
5. Свободата да плаваш в Антарктика
6. Антарктическата България - парче гордост на края на света
