Двама съдии от Софийски градски съди си говорят:
„Колега, Pirate bay е паднал, знаеш ли?"
„Няма страшно, вързал съм се към един руски тракер, всичко има там".
В сряда се разбра, че основна част от интернет трафика на Софийски градски съд отивал за сърфиране по торент тракери.
Не може да се отрече, съдиите излязоха доста компютърно грамотни - не само, че са намерили цаката на случайното разпределение на делата, но и пиратството не им чуждо.
Нали уж беше незаконно? Беше и още е, но в съдебната власт законите са условно понятие, нали съдиите ги прилагат.
Ситуацията е близка до порнографията - в преносен смисъл: тези, които трябва да наказват виновните за нарушаването на авторските права, теглят от работните си места, а някакви творци се събличат голи, за да покажат, че пиратството ограбва. Надяваме се само да не е близка и в буквален смисъл.
От години магистратите оправдават бавното правораздаване с липсата на нормални условия на труд - понеже в София на трима съдии се пада по един компютър, повечето са принудени да работят по делата "надомно". През това време от Съдебната палата се точат сериали и емпетройки.
Морал и право са понятия, която се срещат само в часовете по право на първокурсниците и то в контекста на историята.
И така между свалянето на „Кръстникът" (за да си припомнят как стоят нещата), някой стар сезон на „Али Макбийл" (за да се подготвят за работния ден) и незаконен софтуерен хак за безпилотно разпределяне на делата плахо се промъква темата за съдебната реформа.