Политическото разместване на пластовете в Атина изведнъж превърна табуто - реален отказ на плащания от страна на Гърция - в реална възможност.
Така че сега е време да обмислим доскоро немислимото: Гърция може да сложи край на 10-годишната употреба на еврото и да се върне към предишната си валута, драхмата.
Макар темата да е табу, все по-често се чуват гласове за напускане на еврозоната
Подобен ход все още официално се анатемосва в Атина. И все пак все повече икономисти твърдят, че това би било най-добрата стратегия, каквито и да са краткосрочните финансови и икономически последици.
А сега, с референдум пред гръцките гласоподаватели за организирания от ЕС пакет за финансова помощ, шумното малцинство, което отдавна призоваваше за връщане към драхмата, може да си намери все по-голяма група от слушатели. (Макар че кабинетът на ПАСОК начело с Георгиос Папандреу е пред разпад и референдум може и да няма. Бел.р.)
Връщането към драхмата надали ще предложи бързо справяне с проблемите на Гърция. Отказът от плащания по публичния дълг на страната, който е $500 млрд., ще стане сигурен, вложителите ще изтеглят парите си от местните банки и с бърза девалвация, достигаща до почти 50%, инфлацията ще достигне застрашителни размери. А и за завръщане на международните кредитни пазари ще са нужни години.
Но защитниците на драхмата твърдят, че тези най-ужасни страхове са преувеличени. Да, в началото ще има хаос и паника. Но те твърдят, сочейки примера на Аржентина, когато тя скъса обвързването си с долара през 2002 г., че бумът на износа, засилен от евтината валута и възможността за контрол на драхмата, в крайна сметка ще работят в полза на Гърция.
Две трети от гърците не са готови да слязат от кораба на общата валута
"Реалният проблем е, че работим на база чужда валута," казва за еврото Василис Серафеимакис, висш мениджър в Avinoil, една от най-големите гръцки дистрибуторски компании на петрол и газ. В последната година той непрекъснато агитира за връщане на драхмата.
"Ако имахме собствена валута, бихме могли поне да печатаме пари," казва Серафеимакис, визирайки възможността за девалвация на драхмата. "А какво е най-страшното, което би се случило, ако го направим? Максимум да не получа коледен подарък от един от моите банкери."
Гласът му засега е самотен.
Според скорошно проучване в гръцкия вестник "Катимерини", 66% от гърците вярват, че връщането към драхмата би било грешка. Но защитниците на излизането от еврозоната коментират, че под повърхността на това единодушие все повече гърци започват да изпитват съмнения в ползите от еврото.
"Гледната точка, че Гърция би трябвало да излезе от еврозоната, е по-разпространена, отколкото бихте си помислили," казва Костас Лапавицас, гръцки икономист в Лондонския университет, който отдавна агитира за връщане към драхмата. "Просто противоположната гледна точка е твърде доминираща."
Въпросът е дали общественото мнение е готово за апокалиптични стъпки
Досега много гърци бяха обвързани с европейската идентичност, изградена от националното възприемане на еврото и богатството, което за известно време вървеше в комплект с него. Разговорите за връщане към драхмата основно се водят като апокалиптична визия, а не като реализуема политическа стъпка.
Но все повече гърци смятат, че сривът на тяхната икономика е достатъчно апокалиптичен, за да забравят за това табу.
Премиерът Георгиос Папандреу хвърли ръкавицата на гърците, когато изненада света с вестта, че иска референдум по най-новия план за европейска финансова помощ. Но всъщност финансовият министър Евангелос Венизелос беше този, който постави точката на въпроса.
"Дали мястото ни е в Европа, в еврозоната, при еврото?", запита той. Или, продължи той, Гърция трябва да се върне към драхмата?
Колкото и дълг да опрости ЕС на Гърция, едва ли хората ще са удовлетворени
Според последния спасителен план от Европа, 50% от гръцкия дълг, притежаван от частни институции, ще бъдат опростени. В замяна, докато Гърция продължава да провежда болезнени мерки за икономии до 2015 г., Атина би продължила да получава още финансова помощ от ЕС, за да финансира останалия си дълг.
Когато Папандреу се върна с тази изгодна следка от Брюксел миналата седмица, ескалиралите протести и бунтове на улиците на Гърция бяха ясен знак, че това не е нещо, зад което народът му твърдо би застанал.
Поддръжниците на връщането към драхмата отбелязват, че сериозните орязвания на бюджета през последните две години са довели до почти пълно преодоляване на бюджетния дефицит - ако не се отчитат лихвените плащания по дълговете.
Ако бъде отървана от лихвите, Гърция се очаква да регистрира бюджетен излишък догодина в размер 1.5% от брутния си вътрешен продукт (за сравнение, при отчитане на лихвите е налице бюджетен дефицит от 8% от БВП). Това на практика би й дало свободата да спре да плаща дълговете си.
Това е аргумент за обявяване на фалит по дълга и започване от нулата
Именно усещането за нова автономия е това, което стои зад движението за връщане към драхмата, което се изтъква от хора като Серафеимакис. В продължение на повече от година той се е образовал на тема еврото. Тормозил е икономистите и е писал страстни публикации в слабоизвестни блогове, убеден, че ползите от девалвацията на гръцката валута, макар и без съмнение болезнени, биха довели до по-бързо връщане към растеж, отколкото допълнителни съкращения и орязвания на заплатите.
Междувременно извън страната има доста силни позиции, че е невъзможно Гърция да си върне конкурентоспособността, докато се придържа към общата европейска валута. Такива мнения изказват икономисти като Нуриел Рубини, Кенет Рогоф и Мартин Фелдщайн, както и инвеститорът Джордж Сорос.
А сега малка, но нарастваща група гръцки икономисти, сред които засега няма известни имена, започва да задава същия въпрос: наистина, дали ползата от наличието на евтина валута под контрола на самата Гърция не би надделял над минусите от обявяването на отказ от плащания по дълга и изоставянето на еврото.
В скорошен научен доклад Стергиос Скапердас, гръцки икономист в Калифорнийския университет в Ървайн, твърди, че по-евтината драхма би възпряла вноса, би стимулирала износа и, което е най-важно, би дала на Гърция гъвкавостта да контролира собствената си монетарна политика и да облекчи ефектите от фискалните икономии.
Скапердас заключава, че налагането на тази гледна точка остава трудно, тъй като много гърци смятат за твърде трудно да приемат, че тяхната евро-мечта може би е приключила.
"За повечето гърци, включително икономистите, възприемането на еврото беше като брак със съпруга-мечта - красива, интелигентна, грижовна, дори богата," казва той. "И след това бракът се превърна в кошмар."
Драхмата като лесен инструмент за повишаване на конкурентоспособността на Гърция
Разводът с еврозоната би довел со сериозни разходи, най-вече под формата на незабавно изтегляне на спестяванията от гръцките банки. ето защо масовите гръцки икономисти твърдят, че няма да има такъв изход.
"Просто няма начин Гърция да напусне еврозоната - това би ни върнало с много години назад," твърди Янис Стурнарас, влиятелен икономист в Атина, който е бил съветник на предишни кабинети. "Бихме постигнали тотален фалит, дългът би се удвоил - това просто не подлежи на обсъждане."
Но в скорошно изследване Теодор Мариолис, икономист в университета "Пантеон" в Атина, излага тезата, че първостепенният проблем за Гърция при настоящата система - изпреварващ по важност дори дълговата платежоспособност, безработицата и проблемите със зле управлявания публичен сектор - е международната й конкурентоспособност, която според него е спаднала с 30%, откакто страната е възприела еврото.
Според Мариолис 50-процентна девалвация на новата драхма би заличила бързо тази разлика в конкурентоспособността.
Ожесточената медийна кампания за отказ от еврото само налива масло в огъня
Позициите на Мариолис и Скапердас засега остават в затворените академични среди. Други икономисти като Теодор Кацаневас, възприемат по-агресивен подход, като налагат идеите си за решение чрез драхмата на екрана на гръцките телевизии.
"Хотелската стая в Гърция е два пъти по-скъпа от подобна в Турция," казва той, осмивайки идеята, че резките намаления на заплатите и съкращенията в публичния сектор, изискани от Европа и МВФ, биха възстановили конкурентоспособността. "Сега сме почти мъртви - имаме нужда от възраждане."
В много аспекти най-страстният и известен местен поддръжник на връщането към драхмата е и най-скандален. В последните две години медийният магнат Георгиос Курис използва своя популярен таблоид "Avriani", за да провежда неуморна кампания, според която Гърция е най-добре да се откаже от еврото в полза на драхмата.
Курис, собственик на водещия национален вечерен новинарски канал, е заклет противник на Папандреу - и е обвиняван в налагането на драхмата като начин да се отърве от сериозните задължения в евро на медийната му група; той отхвърля това обвинение, но настоява, че единственият начин Гърция да поеме напред, е да се върне към миналото.
"Хората, които сега подкрепят еврото, са тези, които ни го наложиха и ни превърнаха в страна на смъртно легло," твърди той. "Преди еврото бутилка вода струваше 0.50 драхми. Сега тя надминава 1.70 евро. Това е тотална трагедия."
