Малко над една трета от българите четат книги поне няколко пъти седмично (36%), което представлява ръст от 6 на сто спрямо 2009 г., показва изследване на читателските практики в България за 2014 година под ръководството на проф. Александър Кьосев.
Проучването показва, че четящите книги два пъти по-често се занимават с някакъв вид хоби. Те са с около 20% повече сред сърфиращите в интернет, както и сред ходещите на кино. Три пъти повече от останалите посещават театър, опера, концерт или балет. Четящите са цялостно по-активни в своите дейности в свободното време и са по-активни потребители на други културни жанрове. Те са по-активни политически и имат значително по-висока гражданска активност.
8 на 100 от пълнолетните българи не четат изобщо, 50 процента четат вестници, списания, електронна поща, а 41% от хората четат книги поне няколко пъти в месеца. 5 на 100 от българите не са дори прочели една книга в живота си.
Четящите книги са хора предимно от столицата и по-големите градове, най-вече в активна трудова възраст (до 60 г.), с по-висок социален статус: преобладаващо с по-високо образование и доходи, с по-престижни професионални занимания (работещи неръчен труд, интелигенция и свободни професии).
В групата на активно четящите почти отсъстват етнически турци и роми.
Сред младите хора, студентите са по-активни читатели от учениците - 55% от студентите четат книги, докато сред учениците това са 42%. Като правило тясно четящата аудитория (тези, които четат книги) е по-активна в четенето и на други източници като вестници, списания, включително в електронен вариант през интернет, блогове и постове, професионална литература.
Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението - предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.
Хората, които четат книги, са много по-активни по отношение на прекарване на свободното време. Те по-активно посещават културни събития като театри, концерти, кино, по-често пътуват или излизат навън (на разходки), прекарват повече време в интернет пространството. Те в много по-голяма степен възприемат четенето като ценност и го свързват с успеха в живота.
Според изследването съществува малка прослойка от културни елити са около 10-15%. Над 25% от населението в България живее в „културно гето", без шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето (а друго изследване почти със сигурност би показало, че същото важи и за други културни интереси и компетентности).
През последната една година едва 14% от пълнолетните са прочели над 15 книги, а по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.
Приблизително една трета от пълнолетното население на страната посочва, че като цяло чете достатъчно (22%), много (6%) или дори твърде много (2%). Около 24% са на мнение, че четат малко, но изразяват желание и необходимост да четат повече. Другата половина от анкетираните посочват, че по-скоро не четат достатъчно, защото нямат възможност (19%), или считат, че няма нужда от това (27%).
