Представете си сега едно обикновено момче от Бургас. От турски произход, но повечето му приятели му казват Оги. Не си мислете, че е много по-различен от вас. На 25 е и животът е пред него.
Само че, вместо да бълва изискано цинизъм по форумите, или да прави планове как да замине за някое по-подредено място, това момче решава, че политиката е нещо важно и че на света му трябва повече справедливост и честност.
Въобще можете ли да си представите как отивате до магазина и купувате пистолет-играчка. След това с пълното съзнание, че охраната и фанатизираните подметки на един от Баш Мафиотите в бедната ни държавица ще ти е..т майката, пишеш предсмъртното си писмо и изминаваш стоте крачки до Лидера, за да покажеш на него и целия свят, че не е безсмъртен и недосегаем. И че рано или късно за всеки има отплата.
Колко от вас, патриоти, биха изминали стоте крачки до подиума докрай? В името на кауза, в която вярват.
На подозрителния, вечно сумтящ и псуващ над ракията българин този тип смелост му е непознат. Повечето побързаха да пуснат по някой фейсбук статус от рода: "Мен не мож ма излъга, тва е инсценировка, пак ни мамят нещо". И след това продължиха да си пият ракийката.
Мазният политик със златните сараи, който управлява управляващите, диктува съдбата и гласа на целокупното мюсюлманско население по помашките селца и разпределя дяловете, той ще продължи да дърпа конците и да се подсмихва ехидно.
Всъщност никой не пострада. Освен донякъде имиджа на ДПС.
И българите, които ги досрамя.
Новината утре ще остарее - и Октай ще бъде забравен.
Остава само надеждата, че още има Октайевци с идеали и вяра.
Смел до крайност младеж. Бих му стиснал ръката, и ако мога да направя нещо за да го защитя от сянката, която ще надвисне над него, както над всеки, дръзнал да се бъзика с властта, ще го направя.
На 26-ти януари, в 12 часа пред Народното събрание.
Ако някой мисли като мен, може да се присъедини.
Защото върху Октай със "заканата за убийство", законът ще се стовари с цялата си безмилостност, но озверелите орки-пазачи, които 5 минути ритаха настървено пред обективите на безучастно журналя, няма да има дори упрек.
Все пак вождът трябваше да ги види как млатят безпомощната пихтия, иначе може утре да им изстине кметското място.
Защото в тази държава най-големите престъпници се смеят ехидно от подиуми и медии, или отдавна са се изнесли навън, заедно с милионите си. И за "заканата си" ще лежи повече, отколкото лежат много убийци.
