С риск да бъда оплют от патриотичното мнозинство, искам да изкажа лекото си притеснение от родолюбивия подем след победата на Кубрат Пулев. Да, браво на момчето, добре се би, спечели. Браво на европейския шампион! Но еуофорията, завладяла душите и замъглила мислите, ми е непонятна...
Екстраполирането на неудовлетворението от политическата действителност върху юмруците на един човек е първи признак на скъсване с познанието как точно работи светът.
След победа на който и да е спортист, България няма да стане "На три морета", нито "На четири океана", а още по-малко "На пет планети". Има и реалности, в които следва призивът: "Кобрата президент", кръщаване на столицата Кобратаун, суспендиране на конституцията и решаване на всички знакови дела с по един Кобров ъперкът.
Даже може да осъществи следващата стратегия за административна реформа, като налага чиновниците в кабинетите им или подкарва Електронното правителство като върти педали и захранва Правителствения облак...
Хора, това е само спорт. Да, Кобрата, Гришо, Стоичков и всички други спортисти полагат много труд, често при ужасни условия. И с много мотивация постигат неща, които повечето от нас не могат. Но толкова.
Те не са еманация на "вековното българско право на величие", или "изконните български традиции" или всякакви други подобни заклинания.
Спортистите са спортисти, актьорите са актьори, математиците са математици.
Държавата ще стане нормална, не като възлагаме надежди на поредния "месия". Бил той цар, пожарникар, боксьор, тенисист, информатик, и т.н. Държавата ще стане нормална, само ако всеки от нас осъзнае личната си отговорност с ежедневно усилие да натиска себе си да работи и да натиска институциите да си вършат работата.
Вземете от Кобрата желанието за труд, вземете страстта му към победа, вземете начина, по който се изправя след загуба. А не го натоварвайте с нереалистични бленувания. И не спирайте да вярвате в себе си.
Във всеки един от вас може да се крие следващия световен шампион, следващия министър председател, следващия милионер. Само трябва да вярвате и да следвате мечтите си. Точно като Кобрата.
И няма смисъл от псевдо-патриотични приказки. Те не помагат на никого, освен на шайка негодници да прибират повече гласове и пари. И това ще мине. Дано не замаят главите на много хора...
Та, браво, Кобра! Браво, шампионе! Браво и на всеки един друг. За потенциала, за възможностите...
*Текстът е от Facebook-страницата на Любомир Аламанов
