Четвъртък, 2 октомври, обикновен работен ден. ТИР-ове и автовози се разминават по двулентовия главен път Е-79.
Пред Кресненското ханче мирише на скара, изгорели гуми и тамян. Над пътното платно капе восък, а неврокопският митрополит Серафим пръска със светена вода миряни, общинари, катаджии и други свидетели на импровизирания ПТП-молебен.
"Чудотворната икона "Покров Богородичен" от Мелник ще "премине" на 2 октомври по първокласен път Е-79 с молитви на вярващите за спиране на войната и жертвите на пътя".
Това вече не е художествена измислица, а официално съобщение от община Симитли.
Поводът - преди няколко дни каруца без светлоотразители, водена от три хлапета, предизвика две тежки катастрофи по същия маршрут. На прав участък, в 7:30 ч. вечерта. Двама души загинаха, други четирима бяха ранени. Поредният фатален инцидент по главния път към границата. Нямало да се търси наказателна отговорност, защото "водачите" на животинския впряг били малолетни.
Добре дошли в България.
Държавата, в която движението по пътищата причинява повече човешки жертви отколкото военна кампания в Близкия Изток. Държавата, в която пътната безопасност е част от партийните обещания на парламентарни избори. И в която масовото религиозно суеверие съвсем спокойно минава за заместител на гражданската грамотност.
Добре дошли в държавата, която обяви капитулация пред "неволята".
От 11 години съществува Държавно-обществена консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата (ДОККПБДП), чиято цел е да подпомага Министерския съвет при вземането на решения как да се намалят катастрофите.
Каква е ползата от звеното не е много ясно, извън изготвянето на стратегия за безопасност през 2006 г. и организирането на кампании със съмнително КПД - като състезание за детска рисунка и конкурс за журналисти на тема "Подготовка на автомобила за зимните условия". В комисията членуват 16 души - от министъра на вътрешните работи до председателя на Съюза на автомобилистите в България.
На сайта на комисията съществува рубриката "Убити до днес". Въпреки стряскащия буквализъм, това е най-полезната функция на ДОККПБДП, тъй като информацията се актуализира редовно и е много показателна.
Както за причините за катастрофите, така и за размитите критерии за отговорност.
Най-масовата и най-кървавата причина за пътно-транспортни произшествия не е превишената скорост или алкохолът, каквато вероятно е всеобщата представа.
Най-масовата и кървава причина за ПТП, според статистиката на МВР, е "Несъобразена скорост с пътните условия".
40% от смъртните случаи и 31% от ранените при катастрофи на пътя през 2013 г. попадат под тази всеобхватна категория.
Несъобразена скорост с пътните условия не означава задължително, че шофьорът, предизвикал катастрофата, е карал с 200 км/ч. Означава, че е изгубил контрол над автомобила заради лоша преценка на "атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост".
С други думи шофьорът се е движил в условия, предразполагащи към злополуки: по натоварен и/или зле регулиран / неосветен / разбит / неремонтиран / непочистен път с лоша видимост. Въпреки всичко - отворен за движение.
Статистиката посочва и още нещо - най-много катастрофи се случват на пътищата от първи клас - основните транспортни връзки в страната. Само за миналата година загиналите са 133 души, а 936 са ранени. Леко понижение спрямо 2012 г., когато 38% от смъртните случаи при катастрофи са били на първокласни пътища.
На последно място в статистиката по брой ранени и загинали са инцидентите на автомагистрали - само 12% от произшествията за миналата година. Простата сметка показва, че от 2009 г. - засилването на строителната активност по АМ "Тракия", "Струма" и "Марица" - броят на загиналите при катастрофи в цялата страна е спаднал с 1/3 (901 жертви през 2009 г. срещу 601 през 2013 г.).
Изводът е елементарен, но докато народът се лекува с курбан и светена вода, въпросът за вредите, които държавата нанася с бездействието си, ще си остане незададен.
Лесно е вината да се прехвърля на шофьорския манталитет и народопсихологията, но контролът липсва по цялата верига - от системата за издаване на шофьорски книжки, през техническите прегледи, до корупцията на високо ниво и прословутия несъществуващ "магистрален пръстен", проектиран и строящ се вече 40 години.
Катастрофите няма да спрат, дори да се направи водосвет на цялата републиканска пътна мрежа. Няма да се случи чудо, ако ще БПЦ да инсталира по един иконостас на всеки километър.
Докато не си дадем сметка, че с данъците си издържаме цяла армия от чиновници и полицаи, отговорни за пътната сигурност, нищо няма да се промени. И никой не е застрахован.
Антикатастрофалният молебен може спокойно да мине в графата на типичния инфантилизъм и пораженчески синдром на българския народ. Но преди всичко е прикритие за престъпната му глупост.
