Британският писател сър Тери Пратчет веднъж беше писал, че ако искаш нещо да не се случи, назначаваш комисия, която да заседава по темата.
В нашия случай мисълта може да се адаптира - ако искаш дадено споразумение с Украйна да НЕ бъде подписано, изпрати го на Народното събрание за одобрение.
Ама го направи в последния възможен момент. И то не по каналния ред, а с писмо до парламентарните групи и с коментар пред журналисти, след като си кацнал вече в Брюксел, където след ден се очаква да подпишеш това споразумение.
Имаш ли всъщност нужда от това одобрение на законодателния орган? Не - парламентът вече е дал мандат за подобно нещо, но това не ти пречи пак си попиташ.
Гледайки как се развиват нещата, България и Украйна няма да подпишат въпросния документ за сътрудничество. Поне не и този път.
И вината за това е изцяло в ръцете на служебния премиер Димитър Главчев, който пред Великден в събота поиска Народното събрание да гласува подкрепа за документ, който в една или друга степен парламентът вече е одобрил като съдържание с предишни свои гласувания.
Няма нито една логична причина той да прави това. Поне не и ако наистина иска споразумението с Украйна да бъде сключено, както сам твърди.
Неговият кабинет е работил по това споразумение и всички там са категорични, че с него не се променя особено сегашното положение на нещата.
Нещо повече - вътре, по думите на служебния министър-председател, е заложено, че всеки следващ кабинет или парламент може да прави промени.
Но въпреки това Главчев се обърна към Народното събрание с молба (дори не спази обичайната процедура) то да излъчи мнозинство по темата и да подкрепи споразумението с Украйна, застрашавайки сам по този начин подписването му.
Служебният премиер трябва да е сляп, ако си мисли, че 51-вото Народно събрание, на което му отне близо месец, за да си избере председател, ще събере мнозинство по този въпрос.
По думите на самия Главчев той не е целял да всява разделение, поне не и в преговорите за съставяне на правителство - нещо, в което го обвиниха доскорошните му съпартийци от ГЕРБ.
Въпросът обаче остава - какво е искал да постигне тогава?
Със сигурност не е да постигне подкрепа за споразумението с Украйна. Ако беше така, има си процедури, които да се спазят.
Ако приемем, че служебният премиер не лъже за намеренията си, то не трябва да изключваме и един друг, много по-прост сценарий - че той няма идея какво прави.
Каквито и да са причините, Димитър Главчев този път яко оплете конците. И вместо да си свърши работата, която кабинетът му се е трудил да постигне, той сам реши да предизвика хаос.
