България започва незабавни действия за присъединяване към Единния банков надзорен механизъм на ЕС, който е смятан за първа стъпка към членство в еврозоната. Това стана ясно след 4-часовите консултации, свикани от президента Росен Плевнелиев, заради кризата в КТБ и финансовото състояние на държавата.
Механизмът за единния банков надзор (ЕНМ) дава на Европейската централна банка безпрецедентни правомощия да следи за финансовата стабилност на банките в страните-членки, като при нужда да им предписва стабилизиращи или превантивни действия.
Президентът определи това като „голяма новина от днешните консултации" в кратко изявление, без журналистически въпроси. „Това е първата стъпка на присъединяването на България към Европейския банков съюз", допълни той.
БНБ ще поиска проверка от Европейския банков орган за оценка на българските банки. „Ще има и законодателна инициатива за подобряване ефективността на банковия надзор и ясно носене на отговорност. Това е ясно разписана европейска процедура, която се инициира от БНБ и се адресира към европейския банков орган", допълни държавният глава.
Eдинният банков механизъм в ЕС ще започне да действа на 4 ноември т.г. България вероятно ще се включи от 1 януари 2015 г. „Обединихме се, че общественото доверие в банковата система е ключово условие за финансовата стабилност в страната и за функционирането на икономиката", заяви държавният глава.
Държавните гаранции за влоговете - без промяна
Няма да има специален закон за кредиторите на КТБ, така че казусът ще се решава спрямо настоящите правила, допълни Плевнелиев. Ще се използват всички механизми на международното правно сътрудничество за разкриване на офшорни компании, на които са отпускани кредити в разрез с регулациите.
„Банковите депозити до 100 000 евро са гарантирани за всички, не само за клиентите на КТБ. Фондът за гарантиране на влоговете има достатъчен ресурс. Извършените престъпления ще действат с цялата строгост на закона. Всеки, който е нарушил закона този път, за разлика от кризата през 1996, ще носи своята голяма отговорност ", каза държавният глава.
На срещата присъстваха премиерът Пламен Орешарски, министри, председателят на НС Михаил Миков, главният прокурор Сотир Цацаров, управителят на БНБ Иван Искров, лидерите на партиите в партиите, без „Атака".
Що е то Единен банков надзор
Замислен с идеята да повиши доверието в еврото след гръцката дългова криза, ЕНМ е първият стълб от Банковия съюз, с който Европейската централна банка (ЕЦБ) ще следи финансовото състояние на най-големите финансови институции на континента - първоначално 150, докато се разпростре върху около общо 6000.
Надзорът, който ще осъществява Европейската централна банка (ЕЦБ), има правомощия да затваря финансови институции, които отпускат заеми. За целта се водиха преговори в продължение на няколко години, а в крайна сметка се стигна до компромис между Франция и Германия.
Дебатът се изостри през 2012 година, когато финансовият министър Симеон Дянков подкрепяше идеята, а управителят на БНБ Иван Искров - не, тъй като било прехвърляне на национален суверенитет към Брюксел срещу нищо в замяна.
През септември 2013 Европейският парламент одобри банковия надзор с голямо мнозинство.
Споразумението предвижда пряк надзор от ЕЦБ за банки с активи от поне 30 млрд. евро, или над 20% от БВП на страните, в които са регистрирани. Директно ще се следят трите най-големи банки във всяка страна от еврозоната. По-малките ще се следят от националните банкови надзорни институции и ЕЦБ ще се намесва само ако възникнат проблеми с тях, застрашаващи стабилността на еврото.
Подготовката за създаване на Европейски банков съюз започна след избухването на световната финансова криза през 2008 г. Тогава спасяването на редица крупни банки бе осъществено за сметка на данъкоплатците.