Политиците не можаха да решат спора с Паметника на съветската армия - и Столична община прехвърля горещия картоф на архитектите. Поне така излиза от международния конкурс за „доизграждане и развитие" на Княжеската градина, обявен с двегодишно закъснение.
35 дка поизоставена, но все още красива зелена площ в сърцето на София, заложница на натоварени булеварди, и с един голям бетонен трън. Не мислете, че това е началото на края за стърчащите солдати на Червената армия, дарила ни с петолъчка и режим, чийто демони още гоним.
В условията на конкурса нарочно е пропусната важната подробност остава или не социалистическият монумент. Главният архитект Петър Диков обясни, че това се прави в името на максимална обективност и творческа свобода. И излиза, че се приемат всякакви предложения. Само на пръв поглед.
В критериите за оценка „запазването и доразвитието на парковата среда с респект към автентичните среди от всички исторически пластове" се оценява по-високо от придаването на нови функции и „оригиналност и съвременност" на проектите. Тоест - статуквото е за предпочитане.
Мащабът има значение
Така важното състезание рискува да се ограничи до дребни детайли като подбор на цветя, плочки и пейки, вместо да допринесе за цялостното преосмисляне на Княжеската градина и нейното обществено предназначение. В момента паркът с чинарите и ПСА не е особено атрактивен заради автомобилния трафик и пешеходните подлези, които затрудняват достъпа на посетители.
Все едно задачата е да се измисли дизайн на откъснат остров. Така описват проблема архитектите - провокатори от Група Град. Отново се възпроизвежда любимият градоустройствен прийом на общината - късогледство и работа на парче.
Архитектите Димитър Паскалев и Пламен Братков посочват ахилесовата пета на администрацията - липсата на цялостен урбанистичен поглед върху градската среда. Заради този хроничен дефицит живеем в столица от кръпки. И пак заради него амбицията за преобразяване на Княжеската градина може да произведе само козметични подобрения.
Най-важно за двамата е как да се промени Княжеската градина, така че да се улесни свързването й с езерото „Ариана" и Борисовата градина, да се подобри достъпът на посетели чрез пешеходна пътека на бул. „Цар Освободител" и най-вече - какви нови функции да получи това публично пространство.
Иначе Княжеската градина, тоест - паметникът и неговият площад, служат най-вече за пързалка и тук-таме за декор на спорадични концерти. Звучи прекалено скромно за толкова централно и символно място. Че е извън "В крак с времето" ни показаха и Destructive Creations, въпреки отчетливото им политическо послание - героите на нашето време просто сменят дрехите и цвета си.
„Градът е източник не само на удоволствия. Той е генератор на живот, икономика, култура. Публичните пространства - там, където се събират хората, трябва да се преосмислят по най-съвременния начин, за да могат да дърпат обществото наред. Но има страх те да се обогатяват с нови функции. Политиката на общината е силно консервативна. Може би за тях опасностите да не настъпят нечий интерес и да не създадат някой скандал са по-малки - и затова е по-лесно", казва Димитър Паскалев.
„Не можем да си позволим такова централно и скъпо място да продължава да бъде разделител на обществото. Княжеската градина има потенциал да се превърне в място, което обединява, което да пулсира пълноценно в ритъма на града. В момента тя е изцяло подчинена и доминирана от Паметника на съветската армия", коментира Кубер Сапарев, който е част от Инициативния комитет за демонтиране на ПСА.
Обезкуражаващо
„Аргументите на творческите идеи, а не политическите идеи като аргумент" - това би трябвало да е смисълът на конкурса, както го формулира Петър Диков на публична среща. Но главният архитект призна, че решението е политическо, защото зависи от Столичния общински съвет и партиите в него.
Разбирайте, че дори да бъде избрано най-перфектното предложение, чийто автори ще бъдат възнаградени с 25 000 лева, в крайна сметка може никога да не види бял свят.
Както вече 20 години нито се изпълнява решението на СОС за премахване на паметника, нито се отменя с ново решение. Именно около това се въртеше дебатът за конкурса с граждани, който трябваше да се фокусира върху заданието, критериите за оценка и подбора на журито.
„Публичните пространства са изостанали - те живеят все още в миналия век. Общината ги нацепва на дребно и не се разпознава какво е урбанизъм и какво е дизайн. Първото решава концептуалните проблеми на града, дава визия за развие, а дизайнът следва. Сега двете ни се представят заедно в този конкурс - и то нацепено", казва ахр. Димитър Паскалев.
„Конкурсът се представя като отворен за всякакви идеи, уж необвързани с въпроса за паметника, но на практика представителите на журито (които и да са те) ще се ръководят от обективни критерии за оценка, които по завоалиран начин предполагат той да остане", коментира Кубер Сапарев.
Още повече, че в конкурсните документи е поместена кратка информация за Княжеската градина и обстойна справка за ПСА, съставните му части и елементи, както и финансова стойност, изчислена приблизително и в наши дни - около 20 милиона лева. За ориентиране в "историческите пластове", разбира се. А за да няма никакви съмнения, арх. Петър Диков обеща, че състезанието ще е на анонимен принцип.
Хиляди варианти
В Група Град са категорични, че в днешно време такъв мащабен монумент е невъзможно да бъде построен. Ето защо страстите не трябва да бъдат толкова горещи, особено когато се търси идеен проект в полза на целия град - и намерението на властта е да бъде реализиран. Сега, забързана с идването на новия програмен период на ЕС, тя иска интегриране на градината с чинарите и ПСА в историческия център на София.
„Решението минава по-скоро през придаването на нова функция на мястото, отколкото през физическото му демонтиране", допълва Пламен Братков. На същото мнение са и Destructive Creation. Няма смисъл да замазваш един проблем, създавайки друг - например, като осакатиш паметника „1300 години България" пред НДК, тъй като са станали опасни за преминаващите.
Паскалев и Братков имат доста идеи. Обсъжда се вариант за смъкване на високата част от паметника, озеленяване на площада пред него и създаване на музей за съвременно изкуство. Отделни негови части могат да бъдат преместени в Музея за социалистическото изкуство , а Княжеската градина да си върне старото предназначение на ботаническа градина.
Въпреки че е част от инициативата за демонтиране на паметника, Кубер Сапарев също приема вариант със запазване на елементи от него. Не става дума за изриване на всичко до последната плочка, а за избиране на най-подходящото решение. Все пак, според него това минава през ясно отрицание от комунизма.
„В момента това е паметник на статуквото, на липсата на въображение и промяна. Хората престават да му обръщат внимание и просто го игнорират. Има голяма загриженост, че демонтирането му ще навреди на отношенията ни с Русия. Но трябва да погледнем открито на миналото, защото само така може да граним пълноценни отношения", изтъква той.
Независимо от идеите и предложенията, ПСА не може да бъде пипнат без решение на управляващите. Монументът се води част от територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата - Княжеската градина. И всяка промяна зависи от министъра на културата и Националния институт за недвижимото културно наследство. Което връща цялата сага в изходно положение.
Въпреки всички артихектурни, урбанистични, дизайнерски, художествени идеи. Засега само политическите съображения доказано надделяват.
