Българите в чужбина така и не случиха на държавен агент.
Първо беше одиозното назначение на Ива Йорданова, "умната и красива" фаворитка на Божидар Лукарски, която за 2 месеца преизпълни кариерната си програма-максимум - извърши пълния цикъл на метаморфоза от партийна пчеличка в правителствена калинка.
По ирония на съдбата, нейният кратък, но съдържателен четиридневен мандат начело на ДАБЧ се оказа игра с положителен резултат - принуди политическата си откривателка (междувременно вицепремиер) Меглена Кунева да даде дума, че ще провежда конкурс за всяка висша административна длъжност.
Уви, обещанията на Кунева се оказаха твърде еластични. Конкурс уж имаше, но мачът беше свирен още при представянето на кандидатурите.
Вместо граждански контрол - контролиран теч; вместо публично събеседване - мълчалив отказ.
Вместо да потърси кадърен професионалист, който да прекрати хаоса в ДАБЧ, която се е превърнала в сергия за разпродажба на "български произход", правителството се спря на човек в народна носия и берданка.
Патриот по линия на ДС-македонизма, чието политическо самосъзнание е спряло да еволюира някъде към 1981 г., около честванията на 1300 години България. Когато НРБ членуваше във Варшавския договор, а Югославия беше "Западна Европа".
Тогава когато не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната съветските танкове, пардон, туристи се посрещаха с "братски и непринуден прием".
Когато "българите в чужбина" бяха два типа - или строители на социализма (в братски републики като Коми и Либия), или невъзвращенци.
Напук на партизанското ретроградие, напук на критиките, напук на докладите за превръщането на цяла държавна структура в "черна кутия" за корупция (влизаш, без да знаеш думичка на български език, излизаш гражданин на ЕС).
ДАБЧ не просто обезценява смисъла на българското гражданство, а създава лавина от проблеми по цялата верига - включително на избори, когато в списъците изгряват хиляди новопокръстени българи от ново време - Йовановци, Зорановци, Гоцета, Ивици, Борчета, Трайчета и др., които никога не са стъпвали в сурогатната си Клета майка България.
По-притеснителното е, че дребното схемаджийство в ДАБЧ отваря вратите за всевъзможни съмнителни типове с 3000 евро налични пари. Шенген ли? Я пак?
Борис Вангелов щеше да си остане поредният незнаен воин на православния интернационал, ако не беше сложният пазарлък "ти на мене, аз на тебе" между коалиционните партньори.
В крайна сметка, той не е виновен. Виновни са хората, които са одобрили назначението му и които си мислят, че маймуни се ловят с трици.
Онези с претенциите за прозрачност без граници. Онези, които са си бродирали хем "България", хем "гражданите" на партийните знамена.
