Близо 30 на 100 от пълнолетните в България са давали подкуп през последната година, сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията. Според проучването 1.9 милиона граждани са давали пари и подаръци или са правили услуга на зает в обществения сектор през последната година. Подкупите са били основно по искане на администрацията, а гражданите дават „нещо" при поискване.
Това са най-високите нива на подкупи от 1999 година насам, като относително бърз спад на показателите е имало в периода 2000-2004 година. Според изследването най-ниски са нивата на административната корупция в периода 2009-2012 година заради засилена административна и наказателна репресия. За сметка на това след 2012 година има повишаване, като през 2014 година се достига своеобразен пик.
Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в Европейския съюз и поставя България в групата на страните с много сериозен корупционен проблем, показва докладът.
Според доклада равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор. Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика и/или натиск в началото на мандата си, които в период от 1-2 години отстъпват на „старите", утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения, посочва изследването.
Въпреки че гражданите морално отхвърлят корупцията, реалното им поведение е про-корупционно. Близо 70 на 100 от гражданите са склонни да участват в корупционни сделки, но все пак спрямо 2001 година категорично отказващите компромиси с корупцията се е увеличил от 25% до 33 на 100 от населението.
Практическата ненаказуемост на корупцията я превръща в печеливша стратегия и „необходимо зло", пише в доклада. Изследването показва, че 94 на 100 от българите очакват да им бъде поискан подкуп, защото корупцията е проникнала всички институционални сфери, където подобни отношения имат практически смисъл. Нейните мащаби са достатъчно големи, за да я превърнат в трайна черта на взаимоотношенията между гражданите и администрацията и в този смисъл корупцията в България се превръща в допълнителен квази-данък, показва докладът.
Въпреки тази масовост на проблема обаче, при стотици хиляди случаи на корупция месечно само стотина биват осъдени годишно. Фактът, че повечето граждани морално отхвърлят корупцията, но са склонни да участват и участват в подобни взаимоотношения показва, че в българското общество е налице структурен проблем. Корупцията е станала норма и цена на значителна част от административните услуги.
Същевременно прилагането на съществуващите закони за борба с корупционните практики среща затруднения заради непрекъснати опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни. Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят както за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, така и за ограничаване на корупцията в собствените си редове, сочи докладът.
Въпреки че корупцията в най-голяма степен е засегнала институции, които разпределят значими ресурси и дискреционна власт, при встъпване във властта всяко ново правителство започва с кадрови промени на ръководствата именно в тези институции. Цел на това обаче не е справянето с проблема и намаляване на корупцията, а установяване на политически контрол върху определени дейности и сектори.
