На пръв поглед 24-годишната блогърка Хана Таджима не прави нещо необичайно за възрастта си - дава модни съвети на сайта си Stylecovered и предлага собствена линия дрехи за продажба онлайн.
Преди 6 години обаче, Хана, дъщеря на японец и англичанка, приема исляма. Така всичко, което прави и публикува носи скромния дух на женското мюсюлманско облекло, което, разбира се, включва и хиджаб (практиката да се носи було през лицето или дори да покрива цялото тяло).
Така линията на Хана всъщност е изключително толерантна към полите до глезените, ризите с дълги ръкави и въобще - напластяването в облеклото, така че да останат открити само лицето, ръцете и част от краката.
Също като 21-годишната стрийт артистка Princess Hijab, която атакува парижките метростанции, поставяйки със спрей или черен маркер мюсюлмански воали върху лицата от рекламите, дизайнерката Хана често се шегува със звездите, "хиджабизирайки" аутфита им. Така например облечената в къси шорти и разголен топ Кейт Мос става неузнаваема в дългите си широки панталони, над които се спуска чадор.
На YouTube канала й, където Хана публикува уроци затова как се слага по перфектния начин шал на главата, коментарите са достатъчно цветисти, като варират от "Благодаря ти, колко е хубаво", до "Не трябва да стоиш в Интернет, а да се молиш..."
Най-трудното нещо за разбиране е, че едно момиче всъщност се е лишило отчасти от свободата си, за да бъде свободно да се облича така както се чувства добре.
Може да се каже, че това е просто начин за изразяване на екзотична скромност, далеч от натрапчивата екзотика на Запада, а не плашещо самоограничение.
Нима това, че ще си сложиш бурка, е по-задължаващо за мюсюлманските жени и те прави по-невидима, отколкото манията на западните жени да се подлагат на пластични операции, казва Никла Васало, професор по теоретична философия в университета в Генуа, която е писала предговора към италианското издание на книгата "За булото" от Марния Лазрег.
В книгата си авторката, мюсюлманка, родена в Алжир, професор по социология в Hunter College of the City University в Ню Йорк, пише отворени писма до пет мюсюлманските жени и чрез разказите им обяснява различните аспекти на хиджаба.
Според Васало западният свят също е пълен със символи, които карат жените да изживяват вътрешно потисничество - като например фиксидеята да се напъхат в дрехи с манекенски размер, превърнат в закономерен култ в обществото им: "Всъщност, ако бурката дискриминира мюсюлманките, не прави ли същото с жените от Запада и размерът 38?"
