Внимание, пазете се! Зимата дойде по телевизията.
От сутринта безстрашни репортери в шушляци тръпнат по кръстовищата, за да съобщят "от всички гледни точки" защо вали през октомври, от коя посока духа вятърът и докога времето ще е "предимно и преобладаващо".
По всички телевизионни канали това е първа, втора или най-много трета новина. Ако не е анкета за зимните гуми, ще е за парното. Ако не е за парното, ще е за дефицита на дървен материал за огрев. Ако не е за студа - ще е за противогрипните ваксини. И пак отначало, по всички канали.
И утре, и докрай. От Димитровден до Гергьовден, това ни чака.
Сезонните неновини са отделен свят. Той съществува и работи неуморно, създавайки свои правила, които често нямат нищо общо с нашето, привидно обозримо, човешко ежедневие.
Правилата са прости. Те се свеждат до модела „катастрофа-реакция".
Ако е пролет - всеки момент реките трябва да излязат от коритата си, а язовирите - да прелеят. Дърветата никога не цъфтят навреме - винаги е или твърде рано, или твърде късно.
Ако е лято - жегата задължително трябва да вземе жертви. И да вали, и да не вали - реколтата неминуемо ще се скапе.
Ако е есен също нищо не е наред - температурите или са твърде ниски, или са твърде високи и ту слънцето е ненормално силно, ту дъжовете са непоносими. Към това трябва да се добавят и сметките за парно, които задължително ще скочат до непосилни нови стойности.
А ако наближава зимата - снегът се преръща в неочакван враг, който предизвиква серия катастрофи, сред които минималните са счупени (задължително счупени, а не навехнати!) крайници.
Този паралелен свят, чиято майка е паниката, а баща - апокалипсисът - е медийният свят.
И спокойно може да се каже, че той вече се е превърнал не в четвърта, а в първа и най-агресивна власт, изтичаща и сграбчваща животите на населението през всички комуникционни канали.
Затова не е чудно, че все повече хора живеят не заедно със, а единствено напук на представяните в медиите новини.
Подложени на подобен нелеп, но доста силен медиен натиск, изглежда почти невъзможно да възразим, че смяната на сезоните е сред най-естествените неща, които могат да се случат и сред малкото, за които, по вроден природен инстинкт, сме готови да реагираме.
Журналистите обаче не са точно средностатистически хора, защото отдавна живеят и не могат да излязат от онзи паралелен собствен свят, където смяната на летните гуми със зимни е най-голямата драма и новина номер едно на всички времена.
Поне до утре, когато следващата климатична "изненада" ще ги накара да настроят климатика в офиса на други стойности.
И това ще ги разтревожи дотолкова, че ще родят новина.
