Парламентът реши правителството да забърза работата си по нерешените българо-турски въпроси.
Сред тях са обезщетенията за тракийските българи, екзархийските имоти, паметници на културата и др. Решението беше гласувано със 125 гласа "за" и нито един "против" по предложение на "Атака", като депутатите от ДПС се въздържаха.
Първоначалната идея на "Атака" предвиждаше кабинетът да бъде задължен, но след намесата на външния министър Николай Младенов решението стана препоръчително.по спорния от десетилетия въпрос за обезщетенията на тракийските бежанци от Турция. Младенов заяви, че едно дипломатично формулирано решение ще помогне на България в преговорите с Турция в смесената комисия. Затова заедно с "Атака" формулираха новия текст.
Волен Сидеров припомни, че уреждането на нерешените въпроси между България и Турция включва и обезщетенията за бежанците от Източна Тракия, изселени от родните си места през 1913 г. заради етническо прочистване от страна на Османската империя. Според него те възлизат на около 10 млрд. долара.
Това засяга 800 000 българи, наследници на тези бежанци, изтъкна Сидеров и изрази надежда, че това решение с такава силна подкрепа ще повлияе за по-бързо решаване на проблема.
В сумата обаче се включват не само частни имоти, но и екзархийски и църковни терени и сгради, както и паметници на културата.
Кабинетът ще извърши и финансов анализ и ще определи актуалния размер на компенсациите за наследниците на тракийските българи, стана ясно още от решението на парламента. Депутатите възложиха на кабинета да обобщи и систематизира фактическия материал и наличната документация, удостоверяващи претенциите на българската страна.
Това е първи подобен акт на българския парламент по темата с компенсациите на тракийските българи.
Сидеров припомни, че националистите са внасяли искането си десет пъти в предишния парламент, но кабинетът на тройната коалиция го е отхвърлял.
Решението на въпроса с обезщетенията така си и виси
Въпросът за дължимите от Турция милиарди за обезщетения бе поставен за първи път от бившия вече министър за българите в чужбина Божидар Димитров, освен от Сидеров, през януари 2010 г. - точно преди подготвяната визита на премиера Борисов в Турция.
Тогава Божидар Димитров беше скастрен от премиера, а решаването на въпроса беше изчерпано от турския премиер Реджеп Ердоган с изявлението, че работна група ще провери претенциите и ако има правно основание и достатъчно аргументи, би могло да се започне да се работи по изчистване на спора...
Работни групи по темата за обезщетенията и екзархийските имоти между двете страни се срещат и си работят от поне три правителства, но спорните въпроси така и не са изчистени.
След края на визитата си в Турция тогава премиерът заяви: "България и Турция нямат нужда от партия-посредник помежду си (ДПС - бел.р.) ...Партията, която е спечелила властта, представлява държавата."
Нека си припомним резултата от преговорите на Борисов и Ердоган тогава от съвместния им брифинг:
Обсъден е бил въпросът с обезщетенията на имотите на тракийските българи, които ще почакат, както и решението на проблема с българската болница, което, както обясни Ердоган, било в ръцете на съда.
Болницата "Евлоги Георгиев" и метоха е сред най-проблемните от 53-те български екзархийски имота в Турция, за 27 от които българската страна има документи за собственост. Очевидно този проблем няма да намери разрешението си.
Смесените комисии за въпроса с компенсациите продължават да работят и ако действително се окаже, че трябва да бъдат изплатени тези компенсации, тогава ще бъдат предприети съответните мерки, каза Ердоган, след като за трети път бе зададен въпросът за изплащането на компенсациите на тракийските българи. По различни оценки сумите за тях варират от няколко до 10 млрд. долара.
"Ние сме за решаване на проблемите на всички пострадали семейства и в едната, и в другата посока. Затова има работни комисии", беше единственият коментар по темата от страна на Борисов...
