На показната акция на антимафиотите пред офисите на Гриша Ганчев може да се вържат само една определена група телевизионни зрители. Те ще ахнат вечерта и ще кажат: "Ах, как удря тази власт!"
"Удри, бате, тяхната м...а!" ще извикат други и ще ударят с все сила по единственото място, дето смеят да ударят с все сила - масата вкъщи.
Кой смее да прати бопаджиите на човек като Гриша Ганчев, от който ни една власт не е посмяла да свали благоволението си? Един от малцината, който от борец стана г-н Ганчев.
Няма как вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков да е действал през главата на премиера. Т.е. премиерът е знаел, но той ще каже, разбира се, че така е при ГЕРБ - няма милост, всички са равни пред закона и данъчните, ако е виновен, ще си плати.
В страна като България, когато държавната машина е пусната, за "репресира" човек от такъв калибър, обясненията са, грубо казано, не повече от две: или е начин да му се подскаже, че трябва да плати (още), или е шум, за да се потуши друг скандал.
В края на юли 2009 г. през "пощенската кутия" Яне Янев изскочиха няколко откровения. Първото, кръгът фирми около Ганчев ще бъде проверяван, второто, във футболния му бизнес има данни за пране на пари, и третото, в парламентарната комисия за конфликт на интереси (става въпрос за 41 НС) имало "достатъчно данни и постъпили няколко сигнала, свързани с установяване на незаконен монопол в областта на захарния бизнес".
Обаче сега е 2012 г., вътрешният министър не е Мишо Миков, а Цветан Цветанов, за Ганчев работи едно от "рекламните" лица на ГЕРБ и приятел на премиера Христо Стоичков, а Яне Янев от критик се приближи доста до Тия-с-властта. Само мимоходом ще споменем завода за автомобили и спонсорството на националите по волейбол.
А съобщенията Отгоре за днешната шумна акция едни с други се бият: хем била за източване на ДДС, хем за избягване на данъчни задължения в особено големи размери и пране на пари.
Все едно. Каквото и да направи българската прокуратура и МВР, накрая или не издържа, или едва издържа в съда. (Да видим първо дали присъдата срещу Христо Ковачки за укриване на данъци в особено големи размери ще издържи на следващите две инстанции. СГС го осъди м.г. за на 3 години условно с 5-годишен изпитателен срок за подадени справки-декларации с невярно съдържание с цел да се избегне заплащането на ДДС в особено големи размери.)
Откакто почна преходът в България, със захарта винаги са били правени големи далавери. Все покривани. Една за малко изскочи на повърхността по времето на "мултаците". През 1997 г. захарните заводи на мултаците "Бартекс" внасят - като временен внос, 10 106 450 кг сурова нерафинирана захар. При проверка в комбината година по-късно се оказа, че липсват 5 874 799 кг.
Временният внос е любима далаверка - внасяш в страната, заради което не плащаш мита, такси, ДДС, а после продаваш. Във времената след 90-те пристанището в Бургас беше любим захарен канал.
Шефът на частния завод на мултаците Спартак Жаров, глобен с едни 4.5 млрд. стари лева обясняваше как паднал дъжд и захарта, която била складирана на открито, се стопила (!!!). Бая сироп ще да се е лял в ония години из бургаското Камено. Присъди нямаше, само няколко по-дребни уволнения. Супер баклава му се вика на това.
А само преди година един захарен комбинат изскочи във Велико Търново - не че действа, кух е като дедесарска ромска фирма, но е източил близо 40 млн. лева ДДС, съобщиха медии м.г. Самата фирма - Бургаски захарни заводи АД, няма никакво имущество, откъдето да се приберат и вземания за стотинка. Миналия февруари стана ясно, че това е наследникът на ... мулташкия "Бартекс". Само че този път без захарен сироп.
Търси ли държавата източеното ДДС, не е ясно. Никой не е пращал антимафиоти в центъра на Велико Търново. Сигурно само Цветан Цветанов може да го разреши, нали му е район? Канят се и НАП да местят там, а наскоро местният шеф на данъчните беше изтеглен на по-висок пост в София.
Та за захарта толкоз. Накрая, от всички напъни на Дянков, ще има само много сироп - и баклава, най-вероятно.
А дали пък целият тоя шум не е, за да не лъсне резилът и договорките покрай братя Галеви, които изчезнаха като през Бермудски триъгълник?!
