Няма как да не ги намериш. По тесните улици, покрай напуканите фасади и директно през морето от хора, ритъмът на кукерите сам те търси. Усещаш го още в момента, в който слезеш от претъпкания влак. Има и извънредни композиции за Перник. Все пак, не всеки ден е "Сурва".
Фестивалът на маскарадните игри е може би най-голямото културно събитие в миньорския град. На 22-ото му издание тази година има групи от всички краища на България, а също и от Балканите, както и от екзотични места като Палестина.
Над тълпите се реят цели букети от балони, всеки свободен квадратен метър е сергия, а на всяко ъгълче има по един чичо, който мята кебапчета на скара (колко е вкусна миризмата след цял ден обикаляне!). Едвам се разминаваш в човешкото стълпотворение и вече виждаш огромните маски и шарените костюми. Ясно долавяш ритъма на тъпана, който води кукерите: Туп-Туп-ТупТупТуп! И пак, и пак - докато всичкото зло не бъде прогонено.
Групите танцуват пред сцена на градския площад, като преди това минават половинкилометровата отсечка от общината. Не си мислете, че чакат търпеливо реда си! От двете страни на "главната" може да има въжета и полиция, която да отделя кукерите от десетките хиляди зрители, но само метри по-надолу всичко е едно цяло. Има всякакви - кукери, бабугери, коледари, старци...
Грамадни мъжаги вият снаги в женски дрехи, образи с начеренени лица ни се усмихват широко, баби се разпяват. Покрай всичките, огромни същества със страшни маски подрънкват - докато търсят групата от своето село. Станат ли малко повече, веднага намират ритъма и скачат. Заедно с десетките си звънчета, чанове, хлопатари или както им казват. Дзън-Дзън-ДзънДзънДзън!
Малки и големи се радват на кукерите - директно се присламчват за снимка или обратното: някой мъжага в меча кожа се хвърля върху най-близката девойка. Децата си умират от кеф.
Всъщност не е хич лесно да пъдиш злото. Костюмите са направени от кожи и вътре в тях става адска жега. Маската, чамовете и целият останал звънящ инвентар понякога тежат по 50 килограма. След цял ден в костюма, си е бая умора. Кукерите са хора всякакви - от едно село можеш да видиш стара баба, синът й и неговите деца. Традицията се предава от поколения. Сред младите кукери има и хубави девойки. Хлапетата са най-готини, докато дрънчат в своите малки костюми.
Баба Елена от с. Василица вече 40 години участва на маскарадни фестивали. Освен нея са дошли 50 човека, а един от тях е внукът й, който е кукер. "Другият иска, ама е на работа", обяснява ми жената. Костюмите на всички са ръчно правени и някои са на повече години от хората, които ги носят. Кукерите от с. Дъбене носят огромни пояси от "лопатари", една от бабите ги издава, че носят по 70 - на толкова градуса ракия пиели. Анасонлийката им е много пивка, пък нека да не е чак толкова люта...
Групите една след друга влизат в централната улица. От двете им страни по три етажа публика се радва и маха. За пред тях мъже стават мечки или волове, жени засукват мустак, в карнавално темпо се движат "данъчен", "фотограф", безброй цигански семейства, магистрални жрици и медсестри и подвижна скара, а поп в расо прави пародия на водосвет. Никой не се пести за последното представление - шоуто си тече в движение. Отнякъде се появяват и музиканти, около тях се вият хора. Всички тъпани отмерват ритъма: Туп-Туп-ТупТупТуп!
Градският площад е сцена. Леко скучаещ глас от уредбата съобщава откъде идва всяка група, на какви фестивали е участвала (в България хич не са малко!) и какво е печелила. След което кукерите се разгръщат и разбираш, че изпълненията от тясната уличка преди малко са били скромна разгрявка. Едва когато видиш сред пространството грамадните маски, можеш да усетиш езическия чар на обичая. Някои групи залагат на хореография, други правят сценки със сватба, поп, мечка и крайно пиперлив хумор. Всички обаче влизат и напускат площада с песента на чановете...
Минаваме зад въжетата, през публиката и встрани от сцената... за да влезем в друга. Навсякъде около нас има мъже и жени, на поне още две организирани сцени се танцува. Заслушваш се и не можеш да сбъркаш - Перник отново се тресе. Този път кукерите гонят злото: Дзън-Дзън-ДзънДзънДзън!
