Паметникът на Съветската армия в София осъмна с розов цвят и надпис на чешки език „Bulharsko se omlouva!!!". Или „България се извинява". Днес се навършват 45 г. от нахлуването на съветските войски в Чехословакия с участието на българска танкова бригада и 2000 военни.
Събитията остават в историята като „Пражката пролет". Москва потушава с кръв студентските вълнения и опитите на Александър Дубчек да създаде мечтания „социализъм в човешко лице". Формалният повод е обвинение срещу него, отправено от твърдолинейни комунисти в идеологическо отстъпление.
Единствено Румъния, като част от тогавашния Варшавски договор, не участва в операция „Дунай", проведена от над 300 000 съветски и „братски" военни.
Две години след акцията „В крак в времето" Паметникът на съветската армия отново има какво да каже. Авторите на розовата провокация за момента са неизвестни. Районът около паметника гъмжи от полицията и зяпачи.
МВР оглежда следите, освен това ще се проверят и записи от охранителни камери.
При предишното нощно боядисване на паметника, когато воините му приеха образи на масовата култура и капитализма, полицията не успя да открие творческия колектив Destructive Creations.
Войната и розовото по принцип нямат нищо общо, но чешкият художник Давид Черни избира този цвят, за да боядиса стар съветски танк в Прага.
Художникът твърди, че това е първата военна машина от съветската инвазия в чешката столица. По-късно творбата му става музеен експонат.
Черни е по-известен у нас покрай произведението си „Ентропа", която представи България като турска тоалетна.
Посланието
По-късно блогърът Асен Генов разпространи интервю с автор на розовата акация, който отрича да има общо с „В крак с времето".
„Не съм направил нищо лошо. Това не е криминално деяние, това е акт на извинение, макар и много закъснял. Това е единствения начин, по който в момента може да се привлече вниманието на обществото към бруталното погазване на свободата и истината в българското общество. Това е единственият начин да изкрещиш чувствата си и болката си", казва неизвестният творец.
Неговото послание, боядисано върху паметника, звучи така: „Вината не се поема с мезета, другари комунисти. Вината се поема с извинение. Свободата никога не може да бъде стъпкана. Дори и с танкове".
