Улицата има нов месия - този път не е личност, харизматична и щедра на обещания, а нещо съвсем ново, малко познато и много опасно. Мажоритарната избирателна система ни се пробутва старателно като средство за бързо и трайно освобождение от поквареното властово статукво. Като захаросан блян за упование на хилядите протестиращи и обеднели българи, които отчаяно искат промяна.
Само че жадуваната „промяна" се очертава в доста по-мрачни цветове - от тотално купуване на гласове до грозно изкривяване на политическото представителство в полза на няколко големи партии и на парите. И пак ще сме излъгани, че в парламента ще е пълно с красиви, умни, достойни и честни персони.
„Без съмнение това ще означава повече права за олигархията, която директно ще може да излъчва депутати, и много шампанско и сълзи за гражданите. По-скоро хората не разбират рискове и много вероятните катастрофални последствия". Такова е мнението на политолога Димитър Димитров, специалист и преподавател по избирателни системи в СУ „Св. Климент Охридски".
Колегата му, политологът Антон Тодоров е на същото мнение - стопроцентовата мажоритарна избирателна система е утопия, която не може да вирее у нас, въпреки че удобно и идейно съвпада с естествените очаквания на хората от улицата.
Взривоопасната илюзия на протеста
Само си представете колко улеснени ще са олигарсите и групировките в домогването си до властта - няма да им се налага да агитират за партии, просто ще издигнат свои кандидати. „Във всяка една партия, която е управлявала страната през тези 23 години, мога да посоча много ясно структурирани представители на олигархията", посочи Антон Тодоров.
Най-сериозната опасност, която мажоритарният вот крие, е именно директното купуване на депутати, изтъква Димитър Димитров. „Мрежата за контролиране на гласоподаването ще процъфти, до степен, която обезсмисля каквото и да е гласуване", предупреждава той.
Пропадането може да е и символно, както го разчита Антон Тодоров: „Мажоритарната система може да се изроди в такъв авторитаризъм, какъвто България вече е имала. Една от възможните дати за предсрочните изборите е 19 май. Датата навява лоши асоциации - на 19 май 1934 г. в България се извършва преврат, който отменя конституцията, разпуска парламента забранява политическите партии и профсъюзите".
Не че не сме пробвали
Толкова примамливо звучи възможността да вкарваш личности, а не партийни кадровици в парламента. Без никой да казва на протестиращите как това ще случи на практика.
Подобен експеримент вече бе направен на вота през 2009 година, когато БСП реши да хитрува и въведе мажоритарен избор на 31 депутати, надявайки се да вземе предимство над новите и неизвестни кандидати на ГЕРБ.
Знаете какво се случи. Партията на Бойко Борисов спечели 26 мандата. Останалите пет взе ДПС, а за червените нямаше нито един. Не заради младите и прекрасни персони на ГЕРБ, а заради един партията на единствен човек - Бойко Борисов.
„Това бе несръчен опит на лобито на президента Първанов да създаде условия за някак естествено негово явяване като спасител за нацията в един хаотичен и разпръснат парламент с много партии и независими кандидати. Нещо като продължение на тройната, но много по-разпръсната коалиция, при която той би прекратил своя президентски мандат, за да оглави правителството", описва експериментът Димитър Димитров.
Неслучайно от Изборния кодекс отпадна и т.нар. преференциален елемент, който дава възможност на избирателите да пренареждат партийните листи, давайки предимство на определен от тях кандидат.
Така че на партиите не им се нрави да въвеждат мажоритарна избирателна система, убеден е Димитър Димитров, дори с цената на всепартиен сговор.
Какво ни липсва?
Антон Тодоров синтезира три аргумента. Първият е, че нямаме такава политическа традиция. Доказани специалисти сме в копирането на чужди модели, но колко от тях реално са проработили, след като са били побългарени?
Второ, в Европа такава система работи само в две държави - Великобритания и Франция, където действа различен модел.
Трето, голяма част от българите правят изключително неинформиран избор, когато решават за кого да гласуват. Най-често българският избирател гласува партийно. Дори референдумът за АЕЦ „Белене" ясно показа това. Всъщност, затова се и провали.
Най-общо казано, ако у нас се въведе мажоритарна система, страната ще бъде разделена на 240 едномандатни избирателни района, колкото е броят на депутатите в парламента. Печели кандидатът, събрал най-много гласове. Това ще даде несравнимо предимство на първите две или три политически сили, докато останалите просто ще минат в забвение.
За да има демократичен мажоритарен избор са необходими поне три условия, изтъква Димитър Димитров.
Първото е свързано със създаването на безупречни избирателните колегии, защото там резултатите могат да бъдат „сготвени" много преди да е дошъл изборния ден, изтъква експертът.
Същото важи и за цялата изборна администрация, а броене на бюлетините да става на едно и също място за целия район. У нас все застъпници разнасят чували с бюлетини, а разминаванията в избирателните списъци са си направо в реда на нещата.
Не на последно място, изтъкна Димитров, трябва ни устойчива партийна система, в която партиите имат традиция и механизми да излъчват качествени кандидати.
Този модел работи при ясно структурирана партийна система, както е във Великобритания и Франция, докато у нас роенето на партии и появата на всякакви народни спасители е довело до създаването на около 180 партии. Неслучайно сега никой не ги иска.
По-големият проблем е в партиите
Промяната на начина, по който функционират партиите, е много по-удачна и важна в момента, но темата изобщо не е в дневния ред на протестите, коментира политологът Антон Тодоров. За сметка на това, недоволните изпадат в парадоксални и напълно несъстоятелни искания.
„Отново виждам хора сред тези, които искат да опаковат протеста, които трябваше отдавна да са в затвора, защото са откраднали толкова, че няма да им се наложи да работят до края на живота си. Обикновено тези хора са изключително вещи и гъвкави „ловци на души" и се спасяват при всяка промяна, която може да заплаши статута им на „институционализирани крадци. Явно са чели внимателно Бисмарк, който съветва, че една революция трябва да ес оглави, вместо да се остави да ги обезглави", коментира политологът.
Политиците, които доста се снишиха в последно време, правят точно обратното, за да угодят на хората. Просто този път всички са на прицел.
„По време на криза националните лидери от свободния свят дават личен пример - депутати, висши магистрати, президент, премиер. Не може в страната да е пълно с изпаднали в крайна бедност хора, бизнесът с изключение на малка група привилигировани и близки до всяка власт олигарси да е в мъртва хватка, а в същото време, прощавайте, парламентът си купува нови коли. Нека се качат на велосипеди - така направиха през 70-те години в Холандия, когато цените на петрола скочиха", допълни Антон Тодоров.
Прогнозата му е, че рано или късно на хората ще им писне и ще затворят и парламента. Още повече, когато все повече и повече обедняват.
„България върви към много сериозен якобински вариант, за което предупреждавам от много време. Когато български санкюлоти хванат сопите, става нещо страшно", коментира той.
За опасността от взривяване на напрежението подсказват и самите протестиращи. Те са все по-бедни и все по-отчаяни. „Погледне какви хора се появяват на част от митингите - под 30 години, масово безработни, ляворадикални, русофили и други подобни. Има и читави хора, но те не могат да изземат инициативата на протестите", допълва Тодоров.
Мажоритарната избирателна система не е панацея за 23-годишния сбъркан политически модел, усвоил до съвършенство механизмите на собственото си възпроизвеждане. Писна ни от политическите партии и несменяемите им муцуни, но те все още са необходимото зло, чрез което системата продължава да работи, въпреки сериозните си дефекти.
Искаме радикална смяна на модела, пробив в статуквото, нови лица. Но това не може стане без внимателно да обмислим последиците от всичко, което ни се предлага на масата за преговорите. В противен случай може да се окажем още по-затънали в и без това олюспената си фасадна демокрация.
