"Другият вариант е да се смени избирателната система. Масово се ходи на Гърция, а гръцката избирателна система на мен специално ми харесва."
Коментарът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за поредна редакция по избирателната система дойде след излизането му от консултациите при президента Румен Радев. И макар да беше пуснат между другото, той накара много хора да обърнат внимание.
От години насам еднопартийното управление е абсолютен мираж, а в парламента има толкова много партии, че формирането на коалиция дори между само две политически сили се превръща в невъзможно упражнение.
Така че подмятането на Борисов за гръцката избирателна система може да се окаже "тестване на водите" за въвеждането на нещо подобно и у нас.
По какъв начин обаче стои ситуацията с изборите в южната ни съседка?
Специфичното за гръцката система е даването на допълнителни мандати за първата политическа сила, като те варират в зависимост от резултата, който тя е получила на изборите.
За да се стигне до присъждането на още мандати за победителя, партията или коалицията трябва да е изкарала не по-малко от 25% от гласовете във вота. При преминаването на този праг, тя получава автоматичен бонус от 20 депутати.
За всеки следващ процент над 25 пък получава по още един мандат, т.е. при резултат от 26%, партията победител взима 21 допълнителни места в парламента, при 27% - 22 места и т.н.
С тези бонуси първата политическа сила може да си докара до 50 допълнителни депутатски кресла в общо 300-местния гръцки парламент.
По този начин се гарантира на победителя, че ще има по-висок шанс да сформира правителство, а при достатъчно добър резултат (над 38%) дори да управлява самостоятелно.
Тази избирателна система беше приета през 2020 г., но влезе в сила едва през 2023 г.
Интересното в случая е, че на вота през май 2023 г. гърците гласуваха по старата обикновена пропорционална изборна система (каквато има и в България), като тогава с 41% от гласовете лидерът на дясната "Нова демокрация" Кириякос Мицотакис взе убедителна победа, но върна веднага дадения му мандат за правителство.
На следващите избори месец по-късно в сила влезе новата изборна рамка с бонусите за победителя, което донесе на Мицотакис 158 депутатски места при резултат от 40,5%.
До 2016 г. изборната победа в Гърция даваше дори още по-категорична преднина за победителя - 50 от общо 300 мандата бяха давани директно на победителя, докато останалите 250 места в парламента се разпределяха пропорционално между политическите сили.
През 2016 г. тогавашният премиер Алексис Ципрас прокара въвеждането на чиста пропорционална система, която да сложи край на бонусите за победителя. Това обаче доведе до много по-малки шансове за установяване на еднопартийно правителство или дори на двупартийни коалиции. Затова и се стигна до промените от 2020-та и въвеждането на сегашното положение.
Би ли работила подобна избирателна система у нас?
Ако погледнем към резултата от последните парламентарни избори, отговорът е по-скоро спорен. Резултатът на ГЕРБ-СДС остава под необходимите 25% от всички гласове, което означава, че дори при модифицираната система, резултатът им би бил същият.
При сценарий, при който ГЕРБ-СДС бяха минали този праг, щяха да получат 82 мандата (20 бонус и още 62, разпределени пропорционално от оставащите 220). В същото време останалите политически сили щяха да имат по-малко представителство в парламента - спад между 2 и 5 мандата за всяка от тях.
Това би довело до по-висок шанс за това ГЕРБ и ДПС да имат заедно мнозинство, въпреки че, както Борисов твърди от месеци насам, е изключено двете формации да сформират правителство сами.
Друг е въпросът дали тези бонус места биха мотивирали повече избиратели да гласуват.
Много възможно е въвеждането на подобен фактор да доведе до насочване на повече вот към водещите играчи и отлив на подкрепата за по-малките партии - хората имат склонност да дават гласа си там, където смятат, че той би имал по-голямо значение.
Иначе казано, ако има оспорвана надпревара за първото място между политическите сили, както беше например при изборите от 2023 г. или на трите вота през 2021 г., факторът "Бонус за победителя" допълнително би стимулирал избиратели да гласуват за някоя от борещите се за победа политически сили.
У нас вече са се чували гласове за вкарването на подобен елемент в избирателната ни система, макар и досега да не са били особено силни. Повече гласност имаше за вкарването на мажоритарна избирателна система, предложено от "Има такъв народ" преди години.
Според тязи идея страната трябва да се раздели на 240 отделни едномандатни избирателни района и в тях да се избира само по един представител, който да отиде в парламента.
Разликата е, че мажоритарният вот много често има сериозно изкривяване на изборните резултати, а голяма част от гласувалите може да остане непредставена в парламента. Също така мажоритарната избирателна система, особено при ниска избирателна активност, оставя голям риск корпоративен и купен вот да определят кой да влиза в парламента.
България вече е пробвала смесен вариант на избирателната система.
На парламентарните избори през 2009 г. у нас се гласуваше пропорционално за листи, но всеки един многомандатен район трябваше да изпрати и по един мажоритарно избран представител. Тогава ГЕРБ взеха 26 от всички 31 мажоритарни мандати, докато ДПС взе останалите 5.
Тази експериментална смесена система беше приета през 2008 г., а скоро след изборите през 2009 г. беше премахната и беше върнат изцяло пропорционалният избор.
Големият въпрос сега е трябва ли ни въобще нова промяна в Изборния кодекс - най-редактирания закон у нас?
Отговорът тук няма как да бъде еднозначен. Сегашната система, макар и с известни неточности, дава оптимално добро представяне в Народното събрание на гласуващото население у нас.
Проблемът е, че масово населението у нас не гласува, а онези, които все пак гласуват, успяват да произведат парламент, пълен с партии, които не искат да си говорят помежду си. Не е ясно дали и с добавянето на бонус за победителя тази ситуация ще се промени.
Същевременно с това изглежда логично Бойко Борисов и партията му да искат такава промяна, тъй като техният стабилен твърд електорат им дава големи шансове да се класират първи на избори на фона на всички останали политически сили.
За ГЕРБ това ще е допълнителен лост да си осигурят комфорт да налагат своите правила при преговори за правителство, който иначе не биха имали.
Въпреки това обаче вървим в един затворен кръг на избори, които не произвеждат никакви резултати. И ако нещо не се промени, доверието в системата, изборния процес и самата демокрация ще продължи да се срива.
И ако не искаме да стигнем до тази крайност, нещо трябва да се промени - или в политиците, или в изборите, или в самата среда на политика.
