Военното обучение в училищата, премахнато през 1987 г., ще бъде възстановено от догодина, съобщава "Монитор". Това предвижда проектозаконът за резерва на въоръжените сили. От догодина военни знания и умения ще трупат както учениците, така и студентите във ВУЗ-овете, договорили се за провеждането му с Министерството на отбраната (МО).
В училищата курсовете, чието финансиране ще се поема изцяло от държавата, ще са задължителни и ще се провеждат през последните 2 г. от средното образование.
Стъпката е мотивирана с необходимостта хората да могат да бранят родината си при екстремни ситуации, като възникване на военен конфликт например. "Ще е полезно за нацията, ще я направи боеспособна. Това, че сме в НАТО, не ни гарантира сигурността", защити идеята председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Той е сред най-големите радетели.
Велчев сравни военното обучение с часовете по физическо, защото също като тях възпитавало и калявало. Освен това ще има положителен ефект върху борбата с престъпността. След като са преминали обучение, хората ще могат да си вземат оръжие и да се защитават.
Тъкмо това не се случваше през 90-те, когато вилнееха мутрите и хората се чудеха как един или двама души, които имат в домовете си снаряжение, включително картечници, могат да рекетират цял квартал, коментира Велчев, който щял да подкрепи разписаната в закона норма.
По думите му мнозинството от колегите му в НС одобрявали предприемането на такава стъпка. Депутатът даде за пример Израел, където дори момичетата минавали през казарма, в която прекарвали по 2 години, а момчетата дори по 3.
Тактическа подготовка и умения за стрелба с "Калашник", осигуряващи присъствие в доброволния резерв, ще могат да получат българите до 32 г. без чуждо гражданство, които не са осъждани. На отчет като запасняци пък ще се водят мъжете до 65 г. и жените до 60 г. Неотзовалите се на повиквателна при мобилизация ще отнасят глоба до 1000 лева.
