Не се забравяло, казват. Писането на ръка де.
Обикновено го приемам с досада, с едно изключение - когато седна да пиша късметите за баница. В този мил на сърцето ми момент предпочитам да съм в пълна тишина пред любимото ми бюро. С любимата ми писалка в ръка.
Подготвила най-изрядния ми краснопис за гладката бяла хартия. Традицията се спазва строго всяка година, в която именно аз настоявам да изписвам късметите с едрия си печатен почерк.
Но докато корите на София Мел ме чакат търпеливо, за да ги превърна в баница, самите късмети тази година ще са модерни.
Не че има нещо лошо в познатите кола, любов, печалба от тотото... Само че са твърде добре познати. И ще ги заменя с далеч по-оригиналните:
"Колата здрава като трактор, таз година няма да види майстор"
Нова кола сама по себе си може и да не е късмет, защото може да се окаже нов внос на 80 хил. километра, "италианска баба я е карала само до магазина". Но пък заклинанието в следващите 12 месеца да не стъпим при майстора, освен за ГТП-то, вече си е друго нещо. Можем, когато ни се сбъдне късметчето, дори да се изфукаме на майстора, че тази година и пера на чистачки не сме сменяли.
"Ще разкриеш таланти невиждани в ново телевизионно риалити"
Шансът да спечелим от тотото е малък, особено когато джакпотът навърти няколко милиона и всички се втурнат да стават милионери. Но пък риалити форматите се множат със скоростта, с която телевизионният сигнал достига до дома ни, и предлагат сладка слава.
Така вероятността да попаднем в някое риалити, след което да си осигурим я голямата награда, я безгрижен живот на инфлуенсъри, е огромна. Оттам нататък тото не ни трябва, освен ако не ни платят да го рекламираме в социалните мрежи.
"Стига лишение, очаква те повишение"
Защо да ни пожелават нова работа, като си харесваме настоящата? Трябва ѝ само едно повишение, което да ни се падне от баницата и да се случи, и ще въведем четиридневна работна седмица, двучасова обедна почивка за целия колектив плюс бонус - безплатна торта и детско шампанско в петък.
"Пада ти се нова къща, мирна тъща и семейна любов могъща"
Не късмет, а благословия! Истинско светло пожелание не само в следващите 12 месеца да срещнем милото (писе, коте, злато, слънце, душичка), но и то да дойде в живота ни с миролюбива майка, която сутрин да върти сочни катми с домашно сладко от ягоди, а вечер да посреща с ухаеща мусака. Като на мама. Буквално, защото все пак жената е мама... на милото.
"Таз година булка, догодина юлска... разходка до Малдивите"
Онзи късмет с пътуването е прекалено мистериозен и може да означава, че ще се наложи да хванем метрото от центъра до летището и обратно. Пак си е голямо пътуване, пак е екзотично, но не е готино. На Малдивите обаче никой няма да се нацупи, освен ако коктейлите, които знойната сервитьорка носи, не са се стоплили под жаркото слънце, а мускулестият младеж не вее достатъчно енергично с палмовото листо.
"Щастието ще е с теб, догодина ще станеш кмет"
Изборите в България са по-често от посрещането на Нова година и това късметче нашепва, че светлото бъдеще може да дойде под формата на светъл кметски кабинет. След като дори и Илон Мъск предпочита държавната работа пред тази в частния сектор, няма причина да не пожелаем същото за себе си или за най-близките около новогодишната баница.
"Каквото и да правиш ти, здравето с теб ще върви"
С този късмет, знам аз отсега, няма да блесна с оригиналност и изобретателност. Само че всяка година в баницата има и "Здравето", защото без него другите късмети нагарчат.
След като съм надписала късметите, ми остава да направя баницата, за която стриктно спазвам рецептата на моята майка и резултатът всеки път е "Искам още едно парче!".
Необходими са:
- 1 пакет фини кори на София Мел
- 1 пакет масло
- 300 грама бяло саламурено сирене - натрошено на ситно
- 6 яйца
- 1 чаша газирана вода
Степен на трудност: 1 от 5. Вкус: 6 от 5. Начин на приготвяне:
Разтопяваме маслото на много слаб котлон или на микровълнова, а през това време в купа смесваме едното яйце и сиренето.
Намазваме дъното на тавата, в която ще печем баницата, с малко масло и слагаме една кора. Намазваме с масло и слагаме втора. Поръсваме със сместа от яйце и сирене и следващите две кори намачкваме грубо с ръце и подреждаме небрежно. Между тях отново ръсим с масло.
Разпределяме късметите в баницата и паричката и продължаваме да редуваме яйце и сирене и намачкани кори, докато остане една последна кора. Нея отново слагаме, без да я мачкаме. Нарязваме суровата баница на осем парчета.
Смесваме петте яйца, газираната вода и останалото масло, заливаме баницата и разклащаме тавата, за да се разпредели сместа. Печем на 170 градуса за около 40-50 минути или до златист загар.
След което ръсим баницата с малко вода и я завиваме в кърпа, за да стане още по-сочна и пухкава.
И после? Нападаме, за да видим на кого какъв късмет ще се падне.
