Олаф Зайер е считан за един от най-техничните футболисти на ГДР. Печели няколко титли с Динамо Берлин, преди да стане легенда на съгражданите от Унион.
Падането на Стената се случва, когато той е вече на 31. Твърде късно, за да монетизира таланта си в Западна Германия. Затова пък прави един от най-екзотичните трансфери - не къде да е, а във... Венецуела.
"Всички искаха да играят във ФРГ, Испания, Италия или Англия. Аз бях навит да ритам даже във втора лига на Португалия - признава Зайер. - Но се получи така, че след вятъра на промяната се запознах с Руди Асауер, който помогна за трансфера ми във Венецуела. Отборът беше финансиран от един фармацевтичен магнат с германски корени. И беше на лагер в Хановер. Поканиха ни на проби заедно с Гюнтер Тийле от Дуисбург и Андреас Фоглер. След тренировката направо подписахме. И след това шефът ми даде мобилния си телефон, който беше с размерите на малко фризерче, за да кажа на жена си: "Скъпа, отиваме на Запад!" Оказа се доста на запад..."
Но емиграцията не е фикс идея за семейството на Зайер.
Като футболист на Динамо Берлин той все пак има привилегията да пътува зад Желязната завеса. Но само в началото на кариерата си. Впоследствие партията го определя за "ненадежден" и той пропуска евроучастията на Динамо, отбора на ЩАЗИ.
"Не следвах линията - разказва Олаф. - Когато станах на 18, ми предложиха да стана член на партията. Но родителите ми отсякоха: "Първо ще завършиш и тогава!". Освен това, когато ходехме на дискотека с приятелите ми казвахме на диджея да си прибере шлагерите с музика от ГДР в чантата и да ни пуска Майкъл Джексън и Абба. Жена ми имаше роднини в Западна Германия, а аз често получавах пратки от приятелите си там. Но никога не съм имал идеи за бягство, все пак бяхме сред най-горния слой в обществото."
И през 1983-та за цялостен принос Зайер е пред спиране с футбола.
Но бившият му треньор в Динамо го урежда да заиграе за Унион. Точно с отбора от "Старото лесничейство" той пази най-скъпите си спомени от футбола. Макар те да не са свързани с титли, а с влизане в първа дивизия през 1986-а.
"Не съм преглеждал щателно досието си от ЩАЗИ. Видях няколко неща, едно от които беше как получавам чанта от един приятел от Западен Берлин с парфюм за жена ми, шоколад за детето и футболни обувки за мен - обяснява той. - На всички ни беше ясно, че ни следят и подслушват. На моменти чак беше абсурдно. След един мач за Интертото срещу Юрдинген имахме позволение да отидем в търговски център на сутринта. Двама ни следяха по петите. А тия пичове ги познавах от любимата си кръчма в Берлин. Даже носеха обувки от една фирма от ГДР. Как си мислеха, че не ги забелязваме и разпознаваме още не мога да разбера."
Зайер признава, че по време на престоя си в Динамо Берлин получавал "витамини" от клубния лекар - по четири таблетки с обедното хранене.
"Смешно беше, че един от съотборниците ми хвърляше хапчетата в една саксия. Растенията станаха гигантски", смее се Зайер.
През 1991 година той взима сладък реванш от бившия си клуб.
Няколко тима от бившата ГДР играят плейоф за влизане в Бундеслигата. Унион губи шансове преди последния кръг, но точно от него зависи дали Динамо ще влезе при големите. Но тимът на Зайер падаот Бранденбург с 0:2 и всички, които мразят ЩАЗИ са щастливи.
Така започва венецуелската глава от историята на Олаф. Във футболно отношение нещата са супер. Тимът става два пъти шампион, стига до участие в Копа Либертадорес, но ежедневието е далеч от спокойно. Още на следващата година след пристигането на Зайер във Венецуела е неуспешният пуч на Уго Чавес.
"Разбрах за това, след като спряха колата ни и ми опряха пушка в слепоочието. С треперещи ръце извадих от джоба златната клубна карта на президента на клуба. И веднага ни пуснаха, защото който го познаваше, нямаше проблеми. Впоследствие чух автоматите, а хора бяха застреляни директно на улицата", завършва Зайер.
Приключението в Латинска Америка приключва през 1994 година, а през 2019-а той е един от най-щастливите хора в Берлин - неговият любим Унион за пръв път в историята си е намерил място в Бундеслигата.
