Така се пееше в една песен. И все по-често и аз си задавам този въпрос. Докога все ще искаме да се върнем назад, като на всички ни е ясно, че връщане назад няма. Светът върви напред, ние нанякъде другаде - или поне така показваме в публичното си говорене.
Може би това въведение не ви е много подходящо за темата „Парите следват ученика", но за мен е удачно. Защото ми омръзна да се приемат програми и после никой да не помни какво е одобрено от Народното събрание, да не помним какво трябва да правим и на всеки две години да си говорим едни и същи неща, докато децата ни все по-често отиват да се учат в чужбина и не търсят повод да се върнат, освен за празниците.
В приетата от Народното събрание Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015 г.) е залегнало въвеждането на принципа „Парите следват ученика" „не по-рано от 2009 г.".
Интересна формулировка, но дори и разтеглива във времето, никъде не се поставя под съмнение фактът, че това е демократичният път за развитие на образователната система. Не е уточнен срокът. Но разсъждавайки логично, стигам до извода, че не по-късно от 2009 г. означава до края на програмата - 2015 г. Което на практика ще се случи, ако частта за финансирането на децата в частните училища остане в проектозакона и когато той се превърне в закон.
Ако се гледаме в законите, свързани с образованието, ще видим, че никъде не се казва, че задължителното образование е безплатно за тези, които не могат да си го позволят. Към сегашния момент независимо какво е финансовото ми състояние, ако детето ми учи в държавно или общинско училище, образованието му е безплатно. Добре - да съм си избрала държавното. НО!
Същата тази държава е позволила създаването на частни училища
Задължава същите тези частни училища да спазват образователните изисквания на държавата, само че да го правят всичко това за сметка на родителите. Няма логика - според мен.
И няма нищо нередно във факта, че децата, които спазват изискванията към тях на държавата, трябва да получават съответно еднакво отношение от страна на държавата. А за всички допълнителни "екстри" - спорт, чужд език, изкуство и т.н. родителите си плащат - родителите си плащат за тези екстри и в държавните училища като записват децата си на алианс, спорт, музиката и т.н.
В почти цял свят под една или друга форма децата, които се учат в частни училища, които отговарят и изпълняват държавните изисквания, получават определената от държавата издръжка.
Мнозина вече надигнаха глас, че така убиваме държавното образование. Аз ще кажа, че така стимулираме развитието на образованието. Поставяме всички на равен старт и се надяваме всички да дадат най-доброто от себе си. Без значение къде са получили знанията си. И в настоящата ситуация не всички деца могат да учат в елитните държавни училища, нали?!
Световната практика показва, че пътят към подобряване на образованието е в публично-частните партньорства
А принципът "Парите следват ученика" е точно една такава форма. И мнозина не искат да разберат, че въвеждането на този принцип ще спре дискриминацията по материален принцип. Че това е факт говорят и двете решения на Комисията по защита от дискриминация, които категорично показват, че това не трябва да продължава. Факт е, че ако принципът се въведе, дори и бюджетът за образование няма да се увеличи, защото и към момента парите на година за децата в частни училища са предвидени в бюджета, поради една проста причина - когато се прави бюджетът, никой не знае кое дете в какво училище ще се запише да учи. Така при сега действащите обстоятелства, тези пари потъват някъде, без дори да се дават на децата в държавните и общинските училища.
Логично е да си зададем въпроса къде са отишли всички тези пари през последните 20 години?
Логично е и да си зададем въпроса, защо при условие, че стипендиите се дават за постижения на децата, те не се отнасят към децата в частни училища?
Логично е да попитаме и защо намаленията за ученици важат на много места само за децата от държавни и общински училища?
Логично е..... мога да задавам още много нелогични въпроси, но ще спра.
Защото си мисля, че е крайно време да спрем да мразим. Да спрем да искаме да се върне равенството между хората, и да се борим за правото всички да сме равни пред закона.
Ако се приеме принципът и стане част от образователната ни система, това само ще покаже, че днес най-накрая имаме поне законодателна воля да тръгнем в правилната посока. И не става дума за пари, става въпрос за принципът, който е много по-важен от парите. От години страдаме не от липсата на пари, а от липсата на усещане за държавност и законност. Ако парите последват детето, лично за мен, това ще бъде доказателство, че тръгваме с бавни крачни в правилната посока, че сме успели да надскочим дребните си страсти и да помислим за голямата картина, която предстои да видим.
Децата са бъдещето, децата и тяхното образование са най-важните са всеки родител
Те трябва да са важни и за всяка уважаваща себе си държава. И е задължение на държавата да има еднакво отношение към всички деца, независимо от пол, раса, етнос, материално състояние и т.н.
Вече 10 години водя тази битка. Запознах се с много хора, които мислят като мен и да, не на всички тях децата им са в частно училище. Но всички те са съгласни, че трябва да имаме право на избор по отношение на образованието на децата си, а не само задължения. Нека държавата създаде условия за конкуренция, тя винаги води до по-добро качество на по-ниска цена. Но аз и всички мислещи като мен, обединени в Инициативен родителски комитет, няма да спрем да отстояваме правото на децата си на избор.
Свободата да избираш е онзи елемент, който те кара да се чувстваш свободен. И не става въпрос за бедни и богати, сини и червени, оранжеви и какви ли още не цветове. Става въпрос за спазване на законите от страна на държавата, която трябва да гарантира точно това - равенство пред закона.
