На 2014 година бяха направени вече какви ли не анализи и класации - най-богатите и най-бедните, най-добрите и най-лошите. Но никой досега не се беше занимавал с онези, на които късметът изневери през отиващата си година. И ето, Independent се зае с тази задача.
Производителят на полилеи на Виктор Янукович
Защо: Изведнъж стана ненужен
Малцина излязоха от кризата в Източна Украйна на плюс. Владимир Путин може и да е яхнал вълната на общественото мнение в Русия, но търговските санкции, наложени на страната му заради инвазията/не-инвазията/сори-че-оставихме-тези-танкове-на-вашата-ливада-някой-ще-мине-да-ги-прибере-скоро, нанесоха сериозен удар на руската икономика.
Така че да, въпреки че има мнозина в Украйна, които са имали и (много) по-неприятни години, отделете миг да съжалите производителите на полилеи, работили за сваления украински президент Виктор Янукович. Когато бе избран при бурни обстоятелства през 2010 година, той не губи време и поръча полилеи за 24 милиона британски лири за резиденцията си "Межихирия". Един от тях струваше 6.5 млн. лири.
След като Янукович избяга през 2014, украинските граждани естествено се изкушиха да видят разкоша, на които се е наслаждавал човек с възнаграждение 60 000 годишно.
Извън индустрията с луксозни осветителни уреди, той няма да липсва на никого.
Вижте също: античния инструмент за подостряне на мечове на Виктор Янукович; неговия акордьор на Steinway рояли, развъждач на екзотични риби и т.н.
Загиналите при предизвикателството с кофа ледена вода
Защо: Загинаха, докато светът изливаше студена вода върху главата си
Предизвикателството с кофата ледена вода бе странен вирусен момент, който в рамките на часове премина от извършващи ритуала на самополиване с ледена вода знаменитости в демонстрация на типичен за XXI век нарцисизъм до дори баба ви да се полива с кофа вода в демонстрация на типичен за XXI век нарцисизъм.
Всичко изглежда бе за благотворителност, макар че вероятно щеше да ни е приятно да видим някакви реални конкретни доказателства за това във всяко видео, вместо просто съдържанието на камерата на хладилника.
Колкото и идиотска да беше цялата инициатива, помислете за малко за няколко души, чието участие в предизвикателството завърши фатално (и вероятно в шортлиста на Дарвиновите награди за тази година).
Сред тях бе и капитан Тони Грайдър, пожарникар от Кентъки, който загина от електрически шок от близък електрически кабел, когато изливаше вода над оркестъра на университета в Кембълсвил от пожарен кран. Смъртта му бе толкова абсурдна, колкото и трагична.
Наградата на Олдъс Хъксли* за най-неподходящ момент да умреш
Кой: Британско-аржентинският патолог Джулия Полак
Защо: Спомина се в същия ден като Робин Уилямс
Миналата година същата чест се падна на актора от "Закон и ред" Денис Фарина, който избра особено неподходящ момент да умре – в деня, в който се роди принц Джордж. Можеше да споменем със същия ефект и Колин Уилсън, автор на The Outsiders, който напусна земята в същия ден като Нелсън Мандела, ако не беше фактът, че всички специални материали за края на годината се планират през септември, а Мадиба благоволи да се спомине през декември.
Тази година наградата е за Джулия Полак, хирург, чиято работа по стволовите клетки за създаване на нови тъкани увеличи в огромна степен шансовете за създаване на работещи бели дробове за трансплантирани пациенти, плюс други нейни фундаментални достижения. Само че тя имаше кофти шанса да приключи земния си път в същия ден като Робин Уилямс, така че смъртта й остана незабелязана.
Двете дъщери на някой си Уилям Х. Клайн
Защо: Баща им не можа да им осигури билети за концерт на One Direction, така че се обади с фалшива заплаха за бомба
Малко неща са по-лоши от пропускането на концерт, който отчаяно искаш да гледаш. Единият е да пропуснеш билети за концерт, който децата ти отчаяно искат да гледат. Съчувствайте поне за малко на Уилям Х. Клайн от Ню Джърси, чийто донякъде подобен на Хоумър Симпсън опит да бъде близък с 10-годишната и 14-годишната си дъщеря го е изпратил в затвора.
Клайн заявил на децата си, че е осигурил билети чрез приятел за концерт на 1D на стадиона "Хършипарк" в Пенсилвания, но всъщност така и не се е добрал до тях, а са се провалили и другите му опити да им осигури достъп до изцяло разпродадения концерт. Считайки, че отношенията му с дъщерите му са изложени на риск, ако те не присъстват на концерта (междувременно той се е борил за попечителството над тях), Клайн решил, че най-доброто, което може да направи, е да се обади със заплаха за бомба от местен магазин, за да се отмени напълно концертът.
За жалост, концертът преминал при допълнителни мерки за сигурност, а горкият Бил Клайн бил проследен от ФБР и излежал осем месеца във федерален затвор. One Direction все още са мегазвезди, за добро или лошо.
Жирафът Мариус
Защо: Недостатъчно голямо търсене на жирафи
За разлика от френския си литературен адаш, жирафът Мариус от зоопарка в Копенхаген не е имал Хю Джакмън, който да го спаси от катастрофата. Вместо това горкият жираф се спомина като Боби Бакалиери в "Семейство Сопрано". Няма как изобщо човек да предвиди такова нещо.
Счетен за излишен заради неспособност да се размножава, 18-месечният Мариус получи смъртна присъда от датския зоопарк, въпреки подписка с над 27 000 подписа за помилването му и предложения от цял свят да бъде подслонен другаде.
На 9 февруари Мариус получи последното си хранене – ръжен хляб, преди да бъде застрелян от ветеринар. Сякаш това не е достатъчно унижение, на горкия жираф после бе направена публична дисекция в рамките на около три часа, след което буквално той бе даден за храна на лъвовете.
Извод: не изпращайте домашните си любимци в Дания.
Неназован сценограф на филма "Стюарт Литъл"
Защо: Направи една от най-сериозните покупки на произведения на изкуството на века, без да го съзнава
Може би такива неща се случват често в Холивуд. Но рядко с компютърно генерирана мишка, озвучавана от Майкъл Джей Фокс, така че да разясним ситуацията.
В края на 90-те години, сценограф (останал неназован засега) на филмовата адаптация на детската класика на Е.Б. Уайт "Стюарт Литъл" (по сценарий на самия М. Найт Шаямалан, драги любители на слабоизвестни факти) купил доста евтино картина в антикварен магазин в Пасадина. Картината била използвана в декора на дома на семейство Литъл. И в продължение на около десетилетие това оставало незабелязано.
Но през 2009, когато унгарски експерт по произведения на изкуството на име Гергели Барки гледал филма с дъщеря си, той осъзнал, че е видял шедьовър на сънародника си Робърт Берени, изчезнал през 20-те години.
След две години на опити да се свърже с авторите на филма, той се добрал до сценографа, който му казал, че е откупил картината от отдела за реквизит на Sony за дома си, след което я е продал срещу скромна сума на частен колекционер. Този месец тя бе продадена отново в Будапеща на търг срещу 1.8 млн. британски лири.
Джулиета Карели – родоначалник на тренда за "изискан тост"
Защо: Дълбоко лична идея за похапване стана глобален обект на присмех
Най-осмиваната тази година хранителна тенденция е "изисканият тост". Историите за хора, харчещи по 4 долара за резен луксозен хляб и масло, произвеждано в ограничени партиди, първоначално бяха използвани като повод за осмиване на технологичните юпита от Сан Франциско, преди трендът да се добере и до Ню Йорк и неизбежно и до Стария континент, най-вече Лондон.
Произходът на "изискания тост" – описан в прекрасен материал от Джон Гравоа в списание Pacific Standard – бе проследен до жена на име Джулиета Карели, а причината за изобретяването му се оказа доста чаровна. Кафенето й – The Trouble Coffee & Coconut Club, концентрира менюто си върху три хранителни продукти, които й помагат да се справя със заболяването й - шизоафективно разстройство. Болестта, която е съчетание от шизофрения и биполярно разстройство, я е измъчвала през целия й живот, но кафенето й е помогнало да се възстанови. Прекрасна история, но останала напълно забравена от хората, кършещи ръце при вида на други хора, склонни да плащат рекордни суми за парче хляб.
Рецензентите на 'Капиталът през XXI век' на Томас Пикети
Защо: Не можеха да излъжат, че наистина са я чели
Ако някой би подхвърлил, че най-обсъжданата книга през годината ще е 696-страничен анализ на неравенството от френски икономист, чиито предишни творби са със заглавия като "Най-високи доходи: глобална перспектива" (776 страници), вероятно букмейкърите биха му дали същия коефициент като на Кейти Прайс за дългоочаквана награда "Букър".
Само че тя наистина се оказа най-обсъждана. Буквално от немай-къде, академичното отхвърляне на глобалното имуществено разделение от Пикети стана глобален хит. Повечето хора се измъкнаха от задължението реално да четат "Капитала", благодарение на дискусиите в предавания като Newsnight, материали в пресата за успеха й и уеб инфографики, обясняващи данните на икономиста. И след това поехме и приливната вълна на оспорващите констатациите на книгата и данните в нея и... това е предостатъчно, мерси.
После копието на "Капиталът през XXI век" се оказа на рафта до "Щиглецът", чиито 784 страници наистина прочетохме.
Кание Уест
Защо: Опита се да размърда партито и обиди хората в инвалидни столове
Горкият Кание – просто искаше да се увери, че всички се забавляват. Пичът си е просто шоумен. Достатъчно шоумен, за да сервира шампанско по 6000 долара бутилката на сватбата си. Никой не очаква, че дори човек с егото на Триумфалната арка би се поколебал след гафа си на интересно наречената Qantas Credit Union Arena през септември.
В паузата между "All of the Lights" и "Good Life", Уест редовно приканваше тълпата да се изправи на крака – "Не мога да довърша това шоу, освен ако всички са станали на крака" – и отказа да продължи, докато всички в залата не се изправят. За жалост...
Докато австралийските фенове скандираха "Станете, станете, станете", Уест бе информиран, че двамата отказващи да станат и бавещи концерта всъщност са в инвалидни столове и бързо промени позицията си. "Ако някой е в инвалиден стол, няма проблем да не става." Колко мило, Кание!
*Умрял, както и Клайв С. Люис, на 22 ноември 1963 – в деня на убийството на Джон Кенеди
