Служебният кабинет с премиер проф. Георги Близнашки обяви изборите, върховенството на закона и прозрачността в управлението за свои приоритети за двата месеца на власт.
Сред задачите пред временната власт е и предприемането на икономически мерки и анализ на изпълнението на бюджета към края на юли.
В документа се посочва, че само прозрачността и отчетността на институциите ще гарантират доверието на гражданите и на икономическите субекти в страната, както и плавен преход към редовно управление след произвеждането на свободни и честни избори. Правителството ще започне движението в посока на неотложните за страната реформи, ще задълбочи диалогът с европейските партньори във връзка с управлението на оперативните програми в страната в настоящия и в следващия програмен пероод до 2020 година.
Правителството формулира задачите си в шест направления - подготовката на предсрочните избори, икономически мерки, мерки в областта на върховенството на закона, вътрешния ред, сигурността и отбраната, мерки в сферата на социалната политика, образованието, културата и спорта, мерки за европейския диалог и управлението на средствата от Европейския съюз и не на последно място - прозрачното управление и взаимодействие с гражданското общество.
Подготовката на изборите предвижда отново да бъде създаден изборен борд към Министерския съвет, провеждане на разяснителна кампания зад граница и създаване на възможности за гласуване в чужбина.
Икономическите мерки са свързани с анализ и необходимостта от допълнителни средства за разходи, включително усвояване на европейските фондове, както и ограничаване на разходите за „неефективни политики". Служебният кабинет ще направи и одит на разходите в бюджета и поетите финансови задължения. Временният Министерски съвет ще изготви и законопроект за актуализация на бюджета.
Министрите ще изпълнят и заръката на президента за започване на процедура за присъединяване на България към Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.
Финансовият министър ще поиска провеждане на регулярна оценка на българския финансов сектор от Международния валутен фонд (МВФ) и редовен преглед на българската икономика съгласно ангажимента на страната ни по член IV от договора за МВФ.
Важен въпрос пред служебния кабинет е енергетиката. Ще бъде създаден енергиен борд съвместно с ГД "Енергетика" в Европейската комисия, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие и всички заинтересовани страни, с цел повишаване на прозрачността, конкуренцията и пазарната ефективност.
Ще бъдат изготвени и промени в Закона за енергетиката с цел създаване на независим, експертен и ефективен енергиен и воден регулатор. Ще се наблегне и на работата за газовите връзки със съседни държави, които имат голям потенциал.
Сред приоритетите на правителството е още работата по оперативните програми с цел усвояване на средствата от ЕС, като ще се търси разплащане и по спрените оперативни програми. Служебният кабинет ще установи и напредъка по големите инфраструктурни проекти и ще предприеме мерки за тяхното своевременно финализиране.
Ще се изготвят промени и в Закона за електронното управление, в диалог с всички заинтересовани организации от сферата на информационните и комуникационните технологии с цел ускоряване въвеждането на електронното управление.
Правителството иска да се заеме и с пенсионната реформа и осигурителното законодателство. Акцент са още спешната помощ, образованието и спорта.
Служебният кабинет ще се заеме и с последователна политика за въвеждане на върховенството на закона и гражданския контрол в сектор правосъдие, вътрешен ред, сигурност и отбрана и установяване на структурна гаранция за тях чрез извеждане на министъра на правосъдието в роля на вицепремиер, наблюдаващ Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
Ще бъде актуализирана и Стратегията за съдебна реформа като основа за конкретен план за интегрирани реформи в секторите правосъдие и сигурност в отговор на препоръките по Механизма за сътрудничество и оценка.
Министерски съвет ще приеме Национална програма "България в НАТО 2020 и Европейска отбрана 2020" на базата на решенията на Съвета по сигурност и отбрана на Европейски съюз от 2013 г. и срещата на върха на НАТО от 2014 г. за достигане на разходи за отбрана 2% от БВП, а от тях 15-20% за инвестиции в отбранителни способности и иновации при оптимално използване на национални и съюзни ресурси.
Правителството трябва и да сключи Партньорското споразумение с Европейската комисия за периода 2014-2020 г., както и да номинира български еврокомисар за новата Европейска комисия. Вече е ясно, че българският кандидат е досегашният еврокомисар Кристалина Георгиева.
В документа правителството се ангажира и да информира редовно гражданското общество за текущото състояние на държавата.
