Американското издание Washington Рost и британската обществена медия BBC се усъмниха в достоверността на зловещата история, разпространена преди ден от всички големи световни медии - как младият 30-годишен лидер на Северна Корея е хвърлил чичо си на кучетата, в буквалния смисъл на думата.
Звучи като филм на Куентин Тарантино. (А може би от Уилям Фокнър и разказа му как хранят прасетата с хора - цветнокожи роби. Бел. Webcafe.bg.)
Слуховете са, че севернокорейският лидер Джан Ким Чен Ун e заповядал чичо му Чан Сон Тхек и петима негови приближени да бъдат екзекутирани, като бъдат съблечени голи и хвърлени в клетка със 120 кучета. Така е според сингапурския Straits Times, който цитира китайския вестник Wen Wei Po, контролиран от властите в Пекин. При това историята в китайското издание е отпреди 3 седмици.
Ужасяващият разказ описва в ярки краски бруталността на младия лидер, пише Чинг Чеонг в "Таймс". "Фактът, че историята се появява в контролирано от Пекин издание, показва, че Китай вече не се интересува от отношенията си с режима на Ким."
Тим Стенли от The Telegraph предупреждава, че тази история е "примамлива", твърде примамлива, за да бъде истина. Неговият съвет е да обърнем внимание на източниците на новината.
"Онова, което ни е известно за Северна Корея е, че тя е толкова страховита и зловеща страна, че е трудно да не повярваме на всички измислици, които чуем за случващото се там", казва той.
"Ким Чен Ун изяде бебе? Армията използва котенца за мишени? Оживелият труп на Ким Чен Ир плаши децата? Всичко изглежда възможно". Съветът на Стенли е да обърнем внимание на източниците на новината.
"Straits Times" е уважавано и често цитирано издание, но често е било обвинявано, че е говорител на управляващата партия в Сингапур и че е твърде антикомунистическо - така че антикомунистически пристрастия са възможни.
Накрая, не може да отхвърлим възможността самият Китай да е изфабрикувал или най-малкото насърчил разпространяването на подобна история, за да изпрати послание на Пхенян. Чичото на Ким беше архитектът на сближаването на икономиките на Китай и Северна Корея и със сигурност екзекуцията му е предизвикала много силен гняв."
Макс Фишър от "Уошингтън пост" пише: "Фактът, че западните медии така безрезервно приеха история, която биха отхвърлили, ако идваше от която и да е друга страна, говори много за това как Северна Корея е скрита - и колко е неразбрана".
Фишър също така отбелязва, че западните медии имат вкус към подобни истории, тъй като те гарантирано ще се четат. Той цитира редактора от NKNews.org Чад О'Карол, който потвърждава колко бързо историите от Северна Корея стават хитове и това лесно обяснява журналистическия апетит за всякакви новини оттам.
Освен това посочва, че от излизащите в Хонконг 21 вестника, Wen Wei Po е на 19 място по доверие, тъй като репутацията на издание, което публикува сензации и таблоидни истории като цяло.
"Ако правителството на Северна Корея коментира публично истории като тази, би било много по-лесно, но то се затворило като отшелник. И това дава храна на ненаситния за странни истории за Северна Корея интернет. Севернокорейското правителство прави толкова странни неща, които могат да бъдат потвърдени, че някои от тези съмнителни слухове може и да са истина, нали?", пише редакторът на Slate Джошуа Кийтинг, който също изразява скептицизъм относно достоверността на историята с чичото и гладните хрътки.
Въпреки екзотичните начини да те ликвидират в Северна Корея - като например екзекуцията на Ким Чол, зам.-министър на отбраната през октомври 2012 г. с минохвъргачка.
Или убийството на приятелката на Ким Чен Ун - певицата Мун Кионг Джин, обвинена, че е нарушила законите срещу порнографията и разстреляна публично от взвод войници заедно с други артисти през август м.г.
Но в крайна сметка, винаги се получава една страховита приказка, нали?
