Разглеждах един от многото кичозни, шарени магазини на Кей 39 в Сан Франциско, когато една тениска привлече погледа ми. Беше със снимка на Моника Люински с бяла ивица на горната й устна. Под усмихнатото й лице пишеше: "Не е мляко." А до тази тениска имаше друга с надпис: "Лошите момичета плюят, добрите гълтат."
Годината беше 1998, а аз бях на 14 години
Изведнъж оралната любов се превърна в ежедневие. Бях научила за съществуването ѝ година или две по-рано, а ето, че намеците за орален секс вече бяха по тениските, във вестниците, по телевизията.
Когато си мисля за сексуалната ми просвета като тийнейджърка, често на първо място се сещам за чатовете и Интернет порното. Но благодарение на новата й поява сега във Vanity Fair, осъзнах: ами Моника? Тя, както бе представена тогава пред света, ме научи не само на тънкостите на... кхм, но и на сложната политика на половете, която върви ръка за ръка със секса.
И аз далеч не съм единствената. За някои от нас това беше урок по цинизъм по отношение на мъжете. Заради скандала, както ми каза приятелката ми Джесика, "научих на 13, че всички правят секс, всички лъжат за секса и повечето мъже обикновено изневеряват." В нейния случай това е било всъщност утешителна новина: баща й и пастрокът й са били неверни съпрузи - и изведнъж това е започнало да изглежда като напълно нормален проблем, който се среща при почти всички.
Ан, която тогава е била на 17, споделя: "Понякога чувах как хората говорят, че моето поколение смята, че оралният секс не е секс, и че това се дължи на скандала Люински. И да, същото казваше дори и моят психотерапевт". Учените наистина са се занимавали със сериозни изследвания на тази тема. Доклад на института Guttmacher повдига теории на база дългосрочни изследвания, че скандалът "може би е бил повратна точка в концептуализациите на орално-гениталния контакт".
Учените дори стигат до там да нарекат тази промяна "ефект Клинтън-Люински"
И въпросът далеч не е бил само в това, че целият свят гледаше президента на САЩ да изпада в тънкости за дефиницията на "сексуални отношения". Приятелката ми Елиса е била на 13, когато избухна скандалът, и казва: "Майка ми определяше "духането" - каквото и да означаваше това, защото тогава нямах дори и смътна представа - като "не-секс", което означаваше, че то беше "не толкова лошо". Майка й, логично, е била заклета фенка на Клинтън и се е опитвала да свежда скандала до минимум. В резултат на това впоследствие Елиса дълго е смятала свирките за "нещо несвързано със секса".
Същевременно скандалът тогава превърна оралния секс в нещо, изглеждащо като сериозно прегрешение, дори престъпление. "И това малко ме наплаши на тема "духане"," казва тя. "Един вид, ако духаш на някого, то ще те накажат с максималната тежест на закона."
Ами така де - Моника врътна една свирка и после я следваха навсякъде агенти на ФБР
Джоди, която тогава е била много преждевременно развито за възрастта си дете, казва, че "това беше първият път, когато счетох, че трябва да бъда внимателна с напъпилата ми сексуалност и да се дистанцирам от мисли или действия, които биха могли да ме доведат до това да ме възприемат по начина, по който представяха Моника." Тя допълва: "Идеологията, която е останала в мислите ми като много впечатлително дете, когато траеше цялото това фиаско, бе че мъжете стават прочути с нещата, които правят, а жените стават прочути заради това, че правят секс с тези мъже."
Елиса си спомня, че е смятала, че вината е на Моника. "Дори изпитвах някакво странно чувство на омраза към Моника - за това, че "причинява това на президента"," пояснява тя. "Стоварвах вината категорично и само на нейните рамене, не разбирайки нито динамиката на властта, нито мъжко-женските отношения, или медийния шум и прочие." Това е бил ранен урок за нещо, което повечето момичета рано или късно научават: че жените носят вина за секса.
Ако не сте разбрали как стоят нещата - мъжете не могат да се контролират, а жените са мръсни изкусителки. Несъгласни?
Естествено, в наши дни Елиса изпитва "съчувствие, симпатии и сестринска солидарност към Моника". С порастването си тя е изпитала на собствен гръб "сексизма, женомразството и културните двойни стандарти, присъстващи и на работното място, и в мъжко-женските взаимоотношения."
От друга страна, както пише Меган Карпентър в Guardian, "Жените отблизо познават идеята, че ако вземем едно погрешно решение за един мъж, това може да означава край на нашите мечти за добро бъдеще. Ако избереш погрешния случаен мъж в бара, може да се окажеш мъртва," пише тя. "Или ако направиш на неподходящия мъж свирка, може никога да не успееш да си намериш нормална работа."
Моника ни научи, и продължава да ни учи и сега, че сексът дава на жените власт, но може и да ги съсипе. Все още живеем в свят, в който жените се дефинират от секса, който правят, докато мъжете биват дефинирани от други неща, които казват или правят. Винаги е имало жени, които са учили другите жени - или са били използвани, за да ги поучават - за опасностите и рисковете от секса.
В крайна сметка, нали точно така се учим да лепим една на друга етикета "к*рва!", да превръщаме в нещо позорно сексуалния живот на другите жени в името на това да защитим самите себе си, мислейки си: "Няма лошо, щом не съм аз жената на тази тениска, нали?"
