Внимание! Този текст може да съдържа следи от спойлери, допуснати случайно по време на писането му
В неделя шведската и датската телевизия излъчиха последния епизод от 3-ти сезон на криминалната копродукция "Мостът". Както се случваше след всяка серия, и този път, веднага след пускането му, феновете по света наводниха торентите. Манията по филма прескочи граници и езици, а най-нетърпеливите дори се заклеха, че ще научат шведски или датски, за да гледат следващия сезон в оригинал.
Изживяването, наречено "Мостът" обхващаше три сезона от по 10 серии, всяка от които хващаше за гърлото с неочакваните обрати, съпътстващи живота на детектив Сага Норен от шведската полиция и на нейните датски партньори.
Сред колегите й, в началото, беше датският детектив Марин Роде (Ким Бодниа), който придаваше изключителна тежест, съчетана с колорит, на историята. Със своята опитност и, не на последно място, със своята физическа сила, Мартин даде достоверен прочит на мъжкото лице на полицейската професия. За жалост неговите лични драми, както и неспособността му да бъде верен, доведоха до цяла серия убийства в първи сезон, а във втората десетка от епизоди - неговият персонаж изобщо започна да "сдава багажа".
Общо взето, Мартин преживя онова, което предстоеше да се случи на Сага в трети сезон.
Сполетяха го депресия, неспособност да се справя със задълженията си и - в крайна сметка - предателство от страна на честната шведка - което го вкара в затвора. Както се казва, Мартин получи приятелски огън от една болна от синдрома на Аспергер.
Ситуацията, в която едно ченге предава друго, звучи твърде идеалистично, защото зрителите са достатъчно наясно, че такива неща не се случват в реалността. Дори можем да приемем този развой на сюжета за чиста шведска пропаганда!
В МВР, например, биха се присмели на "ахмак" като Сага, който поставя работата над приятелските връзки. Нещо повече - в нашата полиция такъв кадър щеше да бъде уволнен веднага!
Затова и чест прави на човека, който измисля сюжета - сценаристът с дяволския ум Ханс Розенфелдт, че в трети сезон, той успя да приземи историята, потушавайки работохолизма и отдадеността на ченгето Сага по най-добрия начин, взаимстван директно от живота. А именно - като й сложи лош началник, човек, който не я разбира, не иска да я разбере и още повече - я подценява.
Всеки, който е работил в полицията, ще се подпише с две ръце, че най-добрият начин да не разрешиш един случай е - началникът ти да не иска.
В случая Лин не е чак такава гад, но тя просто не харесва Сага. И има защо.
В трети сезон красивата иначе актриса Софиа Хелин постоянно стои с набръчкано чело, лицето й е в гримаса, движенията са резки и хаотични. Желязната Сага Норен е в сериозна емоционална драма.
Тук се появяват и слабостите на последния сезон, които, за съжаление, са налице: историята със смъртта на майката на Сага е "смотана в ъгъла", а вътрешното разследване, което тече срещу детективката, е "съшито с бели конци". По всичко личи, че сюжетните линии в трети сезон са амбициозно много за скромните 10 часа, в които трябва да се развие действието.
С една дума: Розенфелдт е вложил повече старание от необходимото.
И все пак, да сравняваме един с друг трите сезона на този изключителен сериал, би било все едно да сравняваме картините от една серия на някой много талантлив художник.
Всеки ще има своите предпочитания към Broen 1, 2 или 3, но и всеки ще може да види, че става дума за еднакво професионално ниво на работа, съчетаващо общи насоки и сродни идеи.
Моят личен фаворит от трите си остава първи сезон. Но, нека сме честни - въпреки известните слабости, в третата част се случват доста любопитни и полезни за героите неща, като например наличието на романтична част в живота на Сага, която във втори сезон беше доста блудкава, а в първи - беше поета изцяло от образа на Мартин Роде.
Личният живот на Сага най-после доби що-годе нормален облик.
С една дума: тя май си намери гадже и то без изобщо да разбере как. "Искала ли си някога деца", я пита новият й партньор Хенрик. Нейният отговор е "Не" и всички си представяме с какво вътрешно задоволство казва това актрисата Софиа Хелин, която има цели три деца.
Проблемът с новия датски колега на Сага обаче не е в това, че иска близост. Проблемът е, че той е почти толкова откачен като нея, че на всичкото отгоре е и "наркоман".
И сега вече наистина следва спойлер: фактът, че Сага не го предаде този път означава, че най-вероятно в затворената й личност най-после се е отключило нещо, което може и да се окаже сериозно. Например привързаност, а току-виж и любов.
Трети сезон завършва така категорично, както и двата предишни, поставяйки пред гениалния сценарист още по-сложна задача: да започне практически начисто четвъртатата десетка.
Защото от всичко, което беше забъркано като сюжет, само три неща останаха неразрешени: ченгетата останаха без работа, децата на Хенрик продължават да липсват, а таблетките му все така са неотменна част от живота му.
С една дума - вече нямаме търпение да видим как ще се върнат към полицейската работа самоотлъчилата се датска и отстранената шведската страна. Очакването е още по-голямо и защото "Мостът" категорично се е превъзнал в част от живота ни: поне от 2012-та година насам. И дори вече ни се струва, че започваме да обичаме полицията.
Но само, ако тя се състои от ченгета като Сага и Хенрик.