Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дунав II – мостът на четири правителства

Дунав II – мостът на четири правителства
Дунав II – мостът на четири правителства

На север и на юг България граничи със страни, членки на Европейския съюз - като самата нея. И какво от това - общата граница е все така непробиваема. На 430-километровата обща северна линия - река Дунав, има само един мост - онзи на Дружбата.

Въпреки че в програма на Министерството на транспорта на предишния кабинет беше записано доброто намерение да има мостове на всеки 60 км от течението на реката. После се разбрахме с Румъния за още два - при Силистра-Кълъраш и Оряхово-Бекет. Първият е по наше настояване, при Бекет - по волята на румънците. На скорошна среща между премиерите Бойко Борисов и Емил Бок тази „обща воля" беше препотвърдена. А иначе Дунав мост II все си се строи...

На 494-километровата граница с Гърция има два пункта и половина - половинката е Златоград-Термес, който е само за леки коли. Допреди малко повече от месец над 370 км обща граница с Гърция бяха затворени - без нито един граничен преход.

Трите ГКПП-ата с Гърция, договорени още през 1995 г. срещу 33% от оттока на река Места, се забавиха максимално. Десет години след подписване на споразумението - през есента на 2005 г., отвори Драма-Гоце Делчев. Другите две - при Рудозем-Ксанти и Маказа ще ги видим чак като влезем в Шенген, когато щат-не щат гърците, ще се отворят. През това време що вода от Места напои гръцките земи...

Ако трябва да броим, ще се окаже, че към Турция и Македония общите ни граници са много по-отворени.

Едно е сигурно - втори мост на Дунав ще има. Лесно е за прогнозиране по една проста причина - изляха се много пари, направи се първа копка, има договори. По-скоро вероятно, отколкото невероятно е да не приключи в 2012 г. - дотогава София и Будапеща искат от Европейската комисия да удължи срока за усвояването на парите, които ЕС отпуска. Но пък едно рязане на лента през първата половина на 2013-а, когато ще текат последните месеци от пълния мандат на това правителство, е съвсем сигурно.

Това, което не е сигурно е, дали преди него няма да е готова магистралата София-Ниш, която до голяма степен да обезсмисли икономическата му логика и да го направи атракционен символ на още по-голямата дружба между два европейски народа.

Именно тя - част от европейския коридор №10, е и най-удобният и използван път от Истанбул до Западна Европа и обратно: Ниш, Белград, София, Пловдив до Истанбул. Заради юговойната обаче и българските, и чуждите превозвачи ползваха обиколни пътища през Румъния.

Защото икономическият смисъл от моста - връзка на транспортен коридор №4, беше да избегне бивша Югославия, и да осигури нов път. Коридор 4 връзва и гръцкото пристанище Солун с Централна и Западна Европа.

Проектът за втория мост беше рожба на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа - европейска инициатива, създадена след юговойните през 1999 г. Между другото, магистралата София-Ниш също беше част от проектите на Пакта.

А Дунав мост ІІ беше „заченат" по вода - по времето на кабинета Костов. Някои още помнят как първият  координатор на Пакта - Бодо Хомбах, и финансовият министър Муравей Радев се разбрали за моста на лодка в язовир Доспат. Сините се шегуваха, че Радев казал на Хомбах: Няма да излезем от язовира, докато не се съгласите за моста!         

Решението за строителството дойде няколко месеца по-късно - на 7 февруари 2000 г., след преговори между Хомбах, еврокомисаря Гюнтер Ферхойген и делегации от България и Румъния, водени от Муравей Радев и Траян Бъсеску.

Следващият кабинет - на Симеон Сакскобургготски, започна процедурата по избор на изпълнител на строителството на транспортното съоръжение. Не успя да я приключи - защото компанията беше обявена при правителството на тройната коалиция. Публикации в медиите обаче я обвързаха с близки до фамилията на Царя - принц Кирил Сакскобургготски. Факти не бяха предоставени, но едно е истина - испанската фирма Fomento de Construcciones y Contratas - FCC, се появи в България именно по времето на царския кабинет. И даже печели няколко пътни поръчки по европейските програми „Транзитни пътища", преимуществено в Северозападна България.

Тихият скандал, който обаче не се разшумя на българска земя, беше друг. Няколко дни преди транспортният министър в кабинета на тройната коалиция Петър Мутафчиев да обяви публично FCC за победител, фирмата изпрати съобщение до испанската фондова борса в Мадрид - в края на 2006 г., че печели договора за близо 100 млн. евро. Досещате се какво стана с цената на акциите й и какви добри коледни бонуси са получили мениджърите на компанията за подобна новина в аванс.    

Самият договор беше подписан в първата седмица на януари 2007 г. - точната му стойност е 99,955 млн. евро. Френско-британският консорциум „Инжероп" беше избран да осъществява надзор на строителството.

Общата продължителност на двата договора е 51 месеца - 38 месеца проектиране и строителство и 12 месеца отстраняване на дефектите. По този (дефинитивен) краен срок мостът трябваше да е готов в късната есен на 2010 г. 

По документи съоръжението е с по две пътни платна  във всяка посока и единична жп линия. Предвиден е пешеходен тротоар и велосипедна алея. Автомобилният път ще е с дължина 1440 м, а релсовият - 2480 м.

На шампанското за договора Мутафчиев каза това, което се казва в такива случаи: „Надяваме се, че през 2010 г. ще можем да се поздравим с готовия втори мост между България и Румъния при Видин-Калафат".

Няколко месеца по-късно - през октомври 2007 г., испанската FCC спечели и договорите за строителството на прилежащата пътна и железопътна инфраструктура към новия мост. Същият остана и супервайзерът на строителството.

Вторият договор на испанците е за  7 705 600 евро със срок на изпълнение 37 месеца.

Година след това вицепремиерът по европейските фондове Меглена Плугчиева предупреждава, че има закъснение от поне 6 месеца в сроковете.

Причините могат да бъдат обобщени така - субективни и обективни. Румънското упорство и инатлък да се бави разрешението за достъп, който испанските строители трябва да получат до техния бряг. В добавка - имитацията на работа, която румънската страна прави по изграждането на прилежащата инфраструктура на моста, чиято стойност е за 48 млн. евро. В крайна сметка изпълнител на въпросната прилежаща инфраструктура румънците избират едва през пролетта на 2009 г.! По същия начин гърците се бавеха - и бавят, с изграждането на подходите до общите ни ГКПП-ата от тяхна страна...

Българските дефекти са свързани със забавянето на отчуждителните процедури на имотите, общо 317 на брой, както и с проблеми, свързани със самата работа на FCC, която поиска и допълнителни пари. Глината, която пък сондажите извадиха дори и на 120 метра дълбочина в района на бъдещия мост, наложи препроектиране и смяна на първоначалните стоманени пилоти със стоманенобетонни. Първите се набиват, вторите се изливат.

Защо това не е било разбрано в предпроектното проучване, което също изисква геология, запитаха тогава строителни специалисти. Отговорът: тогава пробиви са били правени на два пъти по-малка дълбочина - 60 м (???!).

От своя страна, само при завършени геоложки проучвания фирмата-изпълнител FCC може да получи разрешение за достъп до румънския бряг. И така всяко забавяне води след себе си друго...През март 2008-а например, близо година след първата копка на Дунав мост, все още имаше за отчуждаване шест имота.

През февруари 2009 г. София получава голите уверения на румънското транспортно министерство, че в края на март FCC ще има пълен достъп до румънския бряг. Но вече е безпределно ясно, че рязане на лента в края на 2010-а няма и не може да има.

През март 2009 г. пък румънското транспортно министерство все още не е издало разрешение на FCC за работа в плавателната част на река Дунав. Испанците започват строителството в плавателния участък на Дунав половин година по-късно - през август.

Малко преди това правителството в оставка удължи срока на усвояване на заема от Европейската инвестиционна банка за моста до края на 2011-а. Гласува го обаче този парламент преди няколко седмици.

През септември - в първите месеци на четвъртия кабинет, наследил проекта, вече се говори за нов краен срок за моста и е сменена работната програма - до 2011 г.

А в края на февруари България и Румъния поискаха помилване от Брюксел - да удължи до края на 2012 г. парите по програма ИСПА, предназначени за съоръжението.

Дано това да е краят...

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените