Като знаем за пословичното й внимание и към най-малкия детайл, спокойно бихме могли да предположим, че тя вече си задава изключително важните въпроси: "Какво да си облече за клетвената церемония в Двореца и как да постъпи с онези накъдрени пердета в официалната лондонска резиденция в Риджънтс Парк?"
Поне Анна Уинтур може да е спокойна, че няма да й се налага да носи ужасен светлосин дипломатически шарф - американците се отказаха от тази традиция преди години
Новините, че Барак Обама обмисля главната редакторка на американския Vogue с британски произход да стане следващият посланик на САЩ във Великобритания (или в краен случай във Франция) предизвика бурни реакции както с положителен, така и с отрицателен оттенък и от двете страни на Атлантическия океан.
Любимият злодей на модния свят, обут в остри високи токове и огромни слънчеви очила - 63-годишната Уинтур, е известна с острия си темперамент, който донесе на хладната и горделива модна кралица прякора "Ядрената Уинтур" и бе безмилостно изобразен от Мерил Стрийп във филма "Дяволът носи Прада".
Факт е, че правителството на Обама често въобще не се интересува от мнението на другите за дипломатическия фронт на САЩ, ала по-циничните критици вече си задават въпроса дали връзката между двете световни сили наистина трябва да бъде поверена в изящните ръце с перфектен маникюр на жена, която, според слуховете, отказва да се вози в един асансьор с "простосмъртния" персонал и обича да казва: "Посредствеността не ме отегчава толкова, колкото ме вбесява".
Ала това, разбира се, не е цялата история за мракобесната бивша лондончанка, която със зъби и нокти се издигна нагоре в света на лъскавите списания, за да се превърне в модна суперсила.
Уинтур не само е смятана за най-важната жена в световната мода, но успя да се превърне и в ценен политически актив за Обама
Тя се оказа един от най-елитните организатори на кампании за набиране на средства през втората поредна предизборна кампания на Обама, за които използва своите влиятелни връзки с много богати американци. Демократите разкриват, че тя е събрала поне 500 000 долара за Обама, макар че реалните суми може би са дори двойно по-високи.
Безспорен е фактът, че малките и уютни соарета, които тя организира съвместно със Сара Джесика Паркър - и достъпът до които струва $38 500 на калпак, лъхат на презрителен елитаризъм. Да не говорим пък за специалната й модна линия, посветена на Обама, създадена специално от Марк Джейкъбс и Даян фон Фюрстенберг.
Републиканците открито се подиграваха на фешън селекцията, ала в крайна сметка останаха с отворена уста, когато стана ясно, че Уинтур е донесла над 40 милиона долара на демократите от продажби на моделите от линията. Което е повече от достатъчно нейният дипломатически пост в място като Лондон или Париж да се смята за напълно заслужен.
Всъщност САЩ рядко изпраща професионални дипломати в чужбина. Настоящият посланик във Великобритания Луис Зюсман е бивш инвестиционен банкер от Чикаго, чието усилено набиране на средства за демократите му спечели прякора "Прахосмукачката". Неговият предшественик пък е бивш търговец на автомобили от Калифорния.
Защо тогава звездната главна редакторка на най-луксозното модно списание в света да не е подходящ избор за този пост?
Официалната версия на Уинтур, която има американско гражданство, е, че тя е щастлива от работата си във Vogue и не е обмисляла дипломатическа кариера, макар че от Белия дом не отричат, че обмислят точно нея за споменатата позиция. А слуховете в света на модата подсказват, че тя с готовност би приела възможността да стане посланик.
И защо не? Специалистите с право отбелязват, че за да се задържиш като главен редактор на Vogue от 1988 г. насам очевидно трябва да си добър в политиката.
"Тя е изключително хладнокръвна, действа бързо и ловко и знае какво иска. Но освен това е и забавна," пише ентусиазирано британската писателка Вики Уудс, приятелка и бивша колежка на Уинтур. "С която и работа да реши да се захване, тя ще постигне успех".
Уудс твърди, че нейната близка приятелка винаги е била жертва на сексизъм и че един мъж на мястото на Уинтур никога не би бил подложен на подобни подигравки и злоба. Тя я описва като човек, който "никога не се извинява и никога не дава обяснения".
Ала в света на модата има немалко хора, включително и бивши служители на Vogue, които с готовност биха защитили едно малко по-различно мнение за дипломатичните умения на Уинтур или пък нейното характеризиране като "забавна".
Разказите за нейното властно поведение на дива са толкова много и понякога толкова жестоки, че - независимо от своята достоверност - са успели да изградят цяла митология за Уинтур
Една малка частичка е мълвата, че редакторката отказва да се вози в един асансьор с маловажни хора, особено с персонала си. Въпреки че тя отрича това твърдение, модният консултант Тим Гън твърди, че е виждал Уинтур - отчаяно опитваща се да избегне претъпкания асансьор на изхода от модно ревю в Ню Йорк - да бъде носена надолу по стълбите от своите бодигардове.
Има и една друга история, според която Уинтур, която не престанала да носи високи токове и през двете си бременности, веднъж паднала по лице в един от коридорите на офиса. Една стажантка била толкова ужасена от мисълта да й помогне - и по този начин да покаже, че унижението на Уинтур не е останало незабелязано, че минала покрай нея без да й мигне окото. Колегите й споделили, че ако били на нейно място, биха направили същото.
Изглежда, че една част от Уинтур, зад онези огромни слънчеви очила (които, както става ясно, тя носи не за да плаши още повече хората, а заради генетично заболяване на очите), сякаш се радва на страховития си имидж.
Грейс Годингтън, творческият директор на Vogue в САЩ, която също е с британски произход, твърди, че на Уинтур й харесва да бъде по-резервирана. "Дори офисът й е плашещ. Като влезеш в него, трябва да проходиш поне половин километър навътре, за да стигнеш до бюрото й. Сигурна съм, че това е умишлено," коментира тя.
Уинтур има солидна семейна биография в издателския бранш, но никакви роднини дипломати
Дъщеря на американска богата наследница, Анна Уинтур, чийто брат е политически редактор в Guardian и чийто покоен баща Чарлз някога е бил главен редактор на лондонския Evening Standard, споделя, че като дете била "парализирана от огромна срамежливост" и е изживяла дълбока детска травма, след като 10-годишният й брат е бил убит в пътна катастрофа.
Въпреки своята срамежливост (която вини за репутацията си на ледена кралица), тя израства като тийнейджърка-бунтарка, която подстригва косата си на късо каре и ужасява лондонското училище, в което учи, носейки полата си значително по-къса, отколкото е разрешено.
По-късно тя се превръща в неразделна част от лондонската клубна сцена, излизайки с редица по-възрастни от нея мъже с добри връзки. Премества се в Ню Йорк отчасти, за да избегне медийната сянка на баща си (както сама споделя) и се омъжва за детския психолог Дейвид Шафър.
Двамата имат две вече пораснали деца, но се развеждат през 1999 г. - раздяла, за която е широко обвинявана аферата й с милионера-инвеститор Шелби Брайън (с когото все още са заедно).
Докато американското правителство започне процедурата по разглеждане на предложената кандидатка за посланик, което може да отнеме още няколко месеца преди официалното стъпване в пост на Уинтур, на нас не ни остава нищо друго освен да се съгласим, че тя е точно толкова подходяща за посланик, колкото бивш банкер или търговец на автомобили - а може би дори и по-подходяща.
Ала модният свят е странно, изолирано и тесногръдо място
Уинтур даде нагледен пример за това колко слаба може да бъде политическата й преценка преди няколко месеца, когато пусна възторжена водеща статия във Vogue за съпругата на бруталния сирийски лидер Башар ал-Асад, озаглавена: "Асма ал-Асад: роза в пустинята". (Съпругата на диктатора е подходящ типаж - красива и добре образована, отрасна в Лондон, където се запознава с Башар. Бел.р.)
Статията, чиято насока (както стана ясно впоследствие) е била задавана от пиарите на Асад, възхитени от наивността на списанието по отношение на гражданската война в Сирия, излезе в най-"подходящия" момент - точно когато режимът започва масово да избива хора.
Ще бъде добре Ана Уинтур да настрои политическата си антена, ако наистина бъде назначена за посланик във Великобритания.
