Германците?
Те са англичани без чувство за хумор...
Лафът е популярен на Острова, където считат (с някакво особено чувство за превъзходство) германците за далечни братовчеди.
В Германия пък леко иронизират такова "сродяване".
Но във футбола всякакво чувство за хумор изчезва, защото съперничеството на двата отбора е придобило размери на епос.
В събота в Берлин Германия приема Англия в контрола, а мачът е №30 между двата тима.
Говорим за официални, признати от ФИФА двубои.
Но историята им започва преди световната централа да регистрира мачовете.
През 1899-а английската Футболна асоциация организира турне в Германия и Австрия с четири двубоя.
Тимът от Англия е сборен - води се национален, а в Берлин го чака германски състав.
Гостите бият с 13:2, което обижда сериозно домакините и за следващия мач два дни по-късно, германците излизат с коренно различни 11.
Резултатът е... 10:2 за Англия.
Германският футболен съюз обаче официално се сформира през януари 1900 г., така че тези мачове не са официални.
Но Берлин така и не е виждал победа над Англия.
В цялата история на съперничеството британците гостуват още пет пъти в столицата, вече официално.
Първият дуел е през 1930-а, в приятелски мач.
Двата тима завършват 3:3, което е прието като огромен успех от германците, тъй като Англия е броена за колос в онези години.
През 1938 г. пред втрещените очи на целия нацистки елит без Хитлер, англичаните смазват домакините с 6:3 на олимпийския турнир.
Скандал се разразява преди мача, като Англия трябва да се присъедини към нацисткия поздрав на германците, но някои играчи отказват и стискат демонстративно юмрук или изобщо не вдигат ръка.
През 1954 г. Англия и Германия уреждат мачове на разменено гостуване, нещо като стопляне на отношенията след Втората световна война.
В първия двубой в края на годината германците пращат, донякъде подигравателно, втори състав, и губят с 1:3 в Уулвърхемптън.
В началото на 1956-а е ответният мач в Берлин, където обаче немците играят с най-добрите си футболисти, спечелии световната титла 2 години по-рано.
А Англия отива с резерви, но пак бие със същия резултат.
Следва европейска квалификация през 1972 г., в която Англия се брани почти цял мач, но оцелява - 0:0.
А през ноември 2008-а Англия победи в Берлин в контрола с 2:1.
И така статистиката само в този град е 7 срещи, 5 британски победи и само две равенства.
Ако броим само официалните срещи, 3-2-0 за Англия.
Головата разлика е 14:8 за британците, и то без униженията в навечерието на XX в.
Съперничеството обаче бележи най-паметните си нощи извън Берлин, в мачове на големи първенства.
Финалът на Мондиал 1966 и до днес не оставя на мира германците, след като при 2:2 Джеф Хърст бележи спорен гол, при който не е ясно дали топката минава линията.
И Англия е шампион.
През 1990 и 1996-а Бундестима триумфира в дузпи след колосални битки, завършили 1:1.
През 2010-а германците си върнаха сладко за гола на Хърст, като при 4:1 на световното в ЮАР съдиите не видяха очевиден гол на Франк Лампард.
Общата статистика е 29 мача, по 12 победи на двата тима и пет ремита.
В две от тях обаче Германия печели с дузпи, така че може с основание да си брои положителен аванс в преките сблъсъци.
Головата разлика е 48:39 за Англия.
И то без онези мачове... за които Германия и Берлин не искат да си спомнят.
ФИФА не ги брои, но англичаните си ги прибавят в актива.
Типично за това съперничество, където всеки удар в лицето на противника е добре дошъл.