Ловец отишъл в гората, а насреща му - мечка. Стреля той с пушката, но не уцелва. Стреля пак - същото. Накрая му свършили патроните, а мечката се приближава. Ловецът хвърлил пушката и казал:
- Абе, мен какво ме интересува? Аз съм за гъби.
От 10 дни Георги Първанов се опитва да обясни внезапното забогатяване на 27-годишния си син, делови партньор с доскорошната президентска секретарка, и все не му се получава.
Детето-чудо Ивайло Първанов - мениджър на единствената в света софтуерна фирма без сайт (но на печалба) - заби в земята целия имотен сектор с петзвездния си СПА-комплекс.
Да беше компромат - не е; сделката е вписана в Търговския регистър и е публично достояние.
Ако питате Георги Първанов - то не било хотел, а били акции.
Ако питате Румен Петков - не било лукс, а било борч. Било "внушение".
Ако питате нас - не била мечка, а били гъби.
По стара българска традиция Сметната палата вдига рамене, защото е "просто регистратор", а НАП профилактира медиите.
На всички съкооператори - цървули, а на председателя на ТКЗС-то - четириетажен хотел. Нека оди бос.
Не е лесно да си Първанов. Цял живот "социалист в кръвта", интелигент от работническо-селски произход, покорен слуга на народа и неговата държавна сигурност.
До вчера собственик на 60 квадрата в "Красна поляна" и Голф за 1000 лв, а днес - в неудобен разкрач по национална телевизия.
Признатият грях е половин грях, нали? Е, признаваме си, че винаги тайно сме смятали Георги Първанов за една идея по-интелигентен играч, отколкото се оказа в действителност.
Да даваш акъл по антикорупционната реформа, докато се мъчиш да обясниш защо имотната ти декларация не отговаря на истината - не е много любезно.
Христо Бисеров поне нямаше претенции.
