164 пешеходци са загинали на пътя в България през изминалата година - някои от тях, докато пресичат на пешеходна пътека. Ние сме страната с най-много жертви на пътя в Европа, с най-старите коли и с най-корумпираните технически прегледи.
Вместо да си го признаем, ставаме свидетели на висша форма на цинизъм - оказва се, че се търси начин не как да се предпази живота на пресичащия, а как да се предпазят шофьорите от по-тежки наказания. Според Висшия адвокатски съвет пешеходецът няма абсолютно право при пресичане на пешеходна пътека. То е условно, толкова условно, колкото всичко в тази държава.
Становището на Висшия адвокатски съвет е само поредното утвърждаващо мнение по въпроса, зададен от главния прокурор, председателя на ВКС и правосъдния министър за уеднаквяване на практиката в подобни случаи.
Повод за запитването стана присъдата на Диян Станчев - мотористът, убил през 2011 година на пешеходна пътека във Варна по непредпазливост 20-годишната Лора. Първоначално съдът даде на Станчев 2 години затвор, но последната инстанция прие, че Лора е „съпричинила" смъртта си, защото не е съобразила разстоянието до мотора и скоростта му.
На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства, отсъди ВКС през март. Месец по-късно началникът на „Пътна полиция" старши комисар Бойко Рановски потвърди, че пешеходецът не е с предимство на пешеходна пътека.
И ако мислите, че досегашните позиции звучат скандално, то Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) също твърди, че правото на пешеходците дори на пешеходна пътека не е абсолютно. С други думи, пешеходецът е невинен само ако си стои на тротоара и го върхлети автомобил. Във всички останали варианти може да се окаже „съпричинител" на собствената си смърт.
Казусът е абсурден, защото измества фокуса от спазване на закона към влизане в абсурдно тълкование на закона. Така излиза, че властта вместо да гарантира живота и здравето на всеки, се хвърля в поредица от нелепи обсъждания, които звучат така, сякаш в България дори и да те убият, сам си си виновен.
В Закона за движение по пътищата пише, че пешеходците, които пресичат на пътека МОГАТ „да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя". Дори тогава обаче те са задължени да се огледат, да съобразят разстоянието на превозните средства. Не става ясно как пешеходецът, може да прецени спирачния път на автомобилите, скоростта им и разстоянието, на което са на око, техническата им изправност, и състоянието на гумите им. За сметка на това пише, че шофьорите са ДЛЪЖНИ да пропуснат пешеходците да минат, като намалят скоростта или спрат.
Въпреки това тоталната нетолерантност към пешеходеца не просто не бива отхвърлена, а бива затвърждавана от различни експертни нива. Докато в други държави се чудят как да осигурят комфорт на пешеходеца и да намалят броя на автомобилите участници в движението, тук явно тенденцията е всеки да се качва на колата, защото като пешеходец не е в безопасност.
Така че следващия път, когато пресичате, а колите наоколо фучат и не спират, не се заблуждавайте с мисълта: „Ако ме блъсне, той ще ме лежи". Единственият легнал може да се окажете вие.
Само у нас: тебеширена зебра пред училище за 15-ти септември. А и ще изкара повече от "истинските". pic.twitter.com/PSpigTKYYM
— simo ivanov (@simoivanov) September 14, 2016
