Ако сте се чудили защо в разгара на кризата с Реформаторския блок, премиерът говореше за магистрали, отговорът е прост - в рамките на 7 дни правителството избра строителите на най-големия инфраструктурен проект във втория мандат на Борисов.
Случайно или не (ние много много не вярваме в съвпаденията), правителството вдигна и с 40% цената на винетките.
Важна подробност в целия сюжет е, че участъкът от АМ „Хемус", който ще се строи, ще се финансира не с пари от еврофондовете, а с държавни средства.
Отсега се подгответе за мотото на следващата фискална година, ще е нещо от октавата - "Вашите високи данъци за важни за нас", защото дори и 200-та милиона приходи от винетки да станат 300, парите пак нямат да стигнат.
Двете отсечки между Ябланица и разклона за Плевен и Ловеч са с обща дължина от 60 километра и ще се строят за 756 милиона лева, с опцията разходите да нараснат до 870 милиона. Ако държавата очаква аплаузи, няма да ги получи, освен може би от Делян Пеевски и Валентин Златев, чиито имена, твърди се, стоят най-близо до фирмите-изпълнителки.
Сметката е между 12 и 16 милиона лева на километър - двойно повече от правителствената прогноза, което налага поръчката да минава и през парламентарно одобрение.
Какво означава изборът на правителството? Най-просто казано: край с мита за евтините магистрали.
В България магистралите (където ги има) досега бяха евтини като строителство в сравнение с тези в Германия, дори в Сърбия, и изключително скъпи за поддръжка.
Средната цена за строеж на километър магистрален участък към 2015 г. е 6,5 млн. лева. В същото време, това лятото кабинетът отпусна допълнителни 100 млн.лв. към бюджета на МРРБ (който е 1.3 млрд. лв.) за спешно кърпене на дупки на 150 км. стари магистрали (от общо 624 км.) Т.е. цената скача веднага със 670 000 лв. на километър само след тази акция.
Отделно идва и по-лошата новина - че 1/4 от цялата магистрална мрежа е била за спешен ремонт.
Проектът за въпросните 60 км, също както и станалият известен пътен възел Белокопитово (80 млн. лв.), тръгва от 70-те години на миналия век. Краят му е предвиден за 2020-та.
И все пак защо офертите на победителите надвишават почти 2 пъти прогнозната цена?
Ресорният министър Лиляна Павлова обясни сериозното разминаване с трудния планински терен, недостатъчно подробен анализ и 2-годишната му давност.
Очевидно е, че през 2-те години, изминали от анализа до избора на изпълнители, теренът едва ли се е променил. Междувременно цената на суровия петрол бележи рекорди по спад, а битумът в сравнение с 2014 г. е на цена - 80%.
По-лошото с инфрастуктурните проекти е, че веднъж влезли в изпълнението им, строителните фирми нямат изваждане. А най-лошото е, че качеството на пътищата е точно, колкото да изкарат гаранционния период.
Така че уважаеми данъкоплатци, гответе се да вадите милиарда и се кръстете до 2020-та да не се е удвоил.
