Настоявам незабавно да получа извинения от Нова телевизия, bTV, БНТ и БНР. В противен случай ще защитя правата си по съдебен път.
Не мога да приема, че скърцащи със зъби от злоба журналистки ще ми дават оценки и квалификации или че трябва да търпя обиди и намеци, само за това, че са ме поканили в някое студио (...)
Давам срок за извинение 24 ч.
Жалко, че сайтът на Министерски съвет няма форум, иначе с огромен интерес щяхме да прочетем коментарите под позицията на Валери Симеонов, поместена в секцията Новини.
Позиция колкото неадекватна, толкова и бедна откъм познания за това как функционират държавата, медиите, публичността, че и съдебната власт.
Доналд Тръмп и неговото negative press #covfefe изглеждат като американска диетична кола в сравнение с балканската скоросмъртница на вицепремиера по икономическата и демографската политика, публикувана директно на официалната онлайн страница на властта.
Но не е луд Валери Симеонов, луди са медиите, които къде по пантофи, къде по терлици доведоха положението до това, което имаме като публичен разговор в момента.
За нашите политици знаем всичко - колко брака имат, как ядат сармите и с каква кафеварка си правят кафето, но отдавна ги отвикнахме от сериозен политически дебат. За да се стигне до това да не се разбира същността на политическото. Нали сте чували журналисти от ефира на националните медии да казват нека не "политиканстваме", или "ама вие имате политически интерес", или уж авторитетни журналисти като Бойко Василев - "да не говорим за трети лица, които ги няма".
Смисълът на политиката е да разделя, да противопоставя, да сблъсква, за да имат хората избор. Защото какъв би бил изборът между цървулите на Валери Симеонов и тези на Цветан Цветанов, ако се откажем от политическото?
Медиите сами са си виновни. Отразяваме всяка глупост, всяка сексистка и просташка изцепка. Нали сте гледали репортажите от парламента - кресливи реплики, залепени една за друга, без грам контекст или смисъл.
Вместо да водим хората, се водим по хората - какво искат да четат, какво искат да гледат. Истината е, че не може само с хляб, зрелища и жълти вестници.
Отдавна е забравена дефиницията за това какво е "новина". Публицистиката прави опасен миш-маш като редува перуката на Мегз с покупката на нови изтребители, или Румен Радев с Азис.
Няма как да не се роди чудовище.
Колкото да Валери Симеонов - той заслужава до края на политическата си кариера да бъде подминаван с мълчание. Защото същите "скърцащи със зъби от злоба журналистки" го направиха национална звезда, докато подвикваше на Волен Сидеров от терасата на СКАТ.
И може би най-важният въпрос: защо Симеонов свършва, вместо да започва с най-същественото: "няма съмнение, че живеем в държава, управлявана от две телевизии и от медийни кукловоди, от които треперят дори най-големите политически партии", пише Валери Симеонов.
Ако това твърдение е вярно, той трябва да отговори какво прави като втория най-овластен човек в изпълнителната власт, за да предизвика разследване и да промени тази ситуация. Или може би е по-лесно да скачаш на журналистките, вместо на кукловодите?
