6 следобед е, но ако не си в градския транспорт, по нищо няма да си личи. Навън е тъмно. Някакъв посредствен ден е - вторник, сряда, кой ти брои.
Виждам се с приятели на по бира. Другите алкохоли нямат същия ефект в края на работния ден, а тъмната бира е перфектна за каквото и да се случва. Особено когато навън е по-хладничко.
Още с влизането ми пускат на Shinedown - Threat to Survival. Това парче има лек KoRn елемент и ми напомня за годините в гимназията. Ех, младините... Както и да е. За тая година ми е в топ 5.
След нея пускат Elle King - Ex's & Oh's. Страшно парче. Малко тъжна песен, като се заслушаш в текста. Направо си плаче за една бира.
На бара съм и Каменица Тъмно ми се набива в очите. Усмихва ми се, така да се каже.
"Рок бирата на България"...
Хм, защо пък с компанията не си направим собствен топ 5 рок песни. Така де, в края на годината всички се съсипват да пускат класации с Адел и Лейди Гаги.
"Здравей! Какво да бъде?", пита ме барманката.
Срещата ни е по-пивка от обикновено. Бирата има карамелен вкус, без да тежи със сладост.
Балансът между двата свята - горчивината на биреното усещане и сладостта на тъмното, е перфектен. Никоя от съставките не надделява над останалите, а се допълват в съвсем естествена симбиоза.
- Айде да си поръчаме песен, пичове!
- Ами поръчай ни. (Аз на това се надявам.)
-Ама хайде да е на...
- ...
- Това е за финал! Първо номер 3.
Five Finger Death Punch - Wash It All Away. Изненадващо добра песен на изненадващо добра група, която заслужава едно "Наздраве за парчето, пичове!".
Пяната е като каймак на кафе - гъста, тежка като юрган. И тъмна, с блед, карамелен цвят. Даже нарочно човек си налива по-дръзко, само за да образува малко повече пяна. Виждам как се надига бавно в чашата ми - става ми, така да се каже, карахмелено.
Когато се чукваме, гъстата бира се поклаща едвам в чашите ни.
Чудя се как успяват да постигнат карамеления вкус.
Самата бира е черна с тъмно червени оттенъци. Плътна заради подбраните сортове ечемик. Знам, че в бирата има от известния сорт хмел Халертал (и аз се чудих какво е Халертал, но се оказа някаква местност в Бавария, Германия).
Ароматът създава усещане за солидност на бирата, но се долавя съвсем леко. Така "пиеш" бирата дори когато си говориш с хората наоколо. Когато някой изрече думата табу (работа), следва "Наздраве!".
Така де, всички знаят, че на маса за работа не се говори.
Каменица Тъмно е с 6.0 % алхоколно съдържание, което не е доловимо на вкус и както винаги консумирам с удоволствие и мярка. Аз заедно с нея си поръчвам и Bring Me The Horizon - Throne.
Парадоксално бирата събужда и освежава с уюта на тъмнината си, а съдържанието остава пивко дори когато я държиш постоянно в ръка.
Забелязах и нещо учудващо - тази вечер никой от приятелите ми не скъса етикета на бутилката.
Извън шегите за това кой от какво има нужда, че да си къса етикета, външният вид на бутилката някак допълни компанията.
За номер едно в нашия топ 5 на рок парчета за вечерта си избрахме Twenty one pilots - Stressed out. Това трябва да се слуша и гледа едновременно.
Чудесен край на вечерта. А беше наистина дълга вечер.
