Вероятно част от традиционната германска душа не може да приеме спокойно факта, че дори на Октоберфест се предлага безалкохолно пиво.
Във всяка една от шатрите, които свързваме с гледката на добре подпийнали хора с кожени гащи, пеещи гръмогласно на огромни маси пред еднолитрови халби, вече се предлага и безалкохолна бира.
Защото вече около една десета от произвежданото пиво в Германия е безалкохолно. Продажбите на традиционна бира падат, пивоварните се опитват да оцелеят и да отговорят на новите нагласи и желания на потребителите на най-големия пазар за бира в Европа и традиционната му бирена култура.
През 2025 г. в страната са произведени над 616 млн. литра безалкохолна бира, а търсенето расте, сочат данните на Федералната статистическа служба, оповестени наскоро. Това е ръст с 6,5% спрямо 2024 г.
Алкохолната бира, естествено, е в пъти повече - през 2025 г. са произведени около 6,8 милиарда литра, но това е с 5,8 на сто по-малко спрямо година по-рано. Тоест на всеки литър безалкохолна бира от пивоварните са излезли 11 литра алкохолна, но година по-рано на една бира без алкохол са се падали 12,5 "нормални".
Което означава, че дори бирена нация като Германия, която се гордее със своя пуризъм в тази област, не е пожалена от общата за цял свят тенденция да се пие по-малко алкохол.
Данните на статистиката сочат рекордно ниско производство и консумация - от 90-те години на миналия век досега продажбите в страната са паднали с над една четвърт.
Същевременно над 10 на сто от продажбите на бира в Германия са на безалкохолно пиво и страната е най-големият пазар в Европа и по този показател, обяснява пред обществената телевизия ZDF Холгер Айхеле, директор на Асоциацията на германските пивовари.
Затова и в страна с над 1400 пивоварни интересът към безалкохолните бири всъщност е добре дошъл, тъй като дава възможност на индустрията да оцелее.
И е повод за надежда, че интересът към алкохола може и да намалява, но бирената култура е жива.
Според други представители на индустрията обаче безалкохолната бира все още не може да компенсира загубите от спада в продажбите на традиционната, тъй като делът ѝ засега е твърде малък. Освен това производството на тази напитка е по-скъпо, но обичайно се предлага на същата цена като "нормалната".
На какво обаче се дължи този липса на интерес в страна, в която бирата е нещо свещено и стълб на националната идентичност?
Страна, която се гордее, че има Закон за чистотата на пивото от 1516 г., спазваща го и до днес, масово произвежда бира само от вода, ечемик, хмел и мая и празнува деня на приемането на закона като Ден на бирата?
Причините са няколко - промени в демографията, навиците, криза в ресторантьорския сектор и влошен потребителски климат.
В момента германците пият по едва 88 литра бира годишно. За сравнение, в България това количество е около 80 литра, а в световния лидер Чехия - близо 150 литра.
Ако Германия се сравнява със самата себе си, спадът е огромен. "В добрите стари дни всеки немски гражданин - от пеленачетата до старите хора, изпиваше 145 литра бира. Много неща се промениха", обяснява пред общественото радио SWR Волфганг Шайдвайлер, собственик на няколко пивоварни в провинция Баден-Вюртемберг.
Според него причината е в манията по здравословен начин на живот, както и че не е позволено да се пие алкохол, когато се шофира. Освен това "много хора с други културни корени нямат отношение към алкохола, или той е табу по религиозни причини".
Съществува и обяснението, че разнообразието от напитки е огромно, и това е за сметка на бирата.
Освен това пеленачетата в Германия намаляват, както и населението в трудоспособна възраст, а старите хора се увеличават. Подобен демографски профил предполага и намаление на консумацията на алкохол и бира.
Намаляващото търсене на бира има пряка връзка и с друга тенденция в Германия - замирането на традиционните немски кръчми.
Допреди 40-50 години поне половината от продажбите на бира са били наливно пиво в тези малки бирарии, а днес те, според Шайдвайлер, са вероятно под 20 на сто.
Този тип характерни за Германия квартални пивници - кнайпе, затварят масово.
Това са типични малки кръчми, където хората се събират след края на работния ден за по няколко бири и социализация. Имат старомодна, носталгична атмосфера и не бива да се бъркат с по-познатите на туристите бирени градини или големите бирарии-халета.
Малките кръчми не успяват да се адаптират към нагласите на по-младите поколения, които предпочитат друг тип заведения и имат други социални навици.
Инфлацията и разходите ги принуждават да вдигат цената на бирата, което пък кара повече хора да си купуват от магазина и да пият у дома.
Кръгът се завърта и нанася удар и на производителите - в кнайпе обичайно се пие наливна бира от някой от местните пивовари, които губят клиенти и печалби.
Шайдвайлер смята, че безалкохолната бира не може да запълни празнината, оставена от намаляващата консумация на обичайното пиво. "Но просто трябва да се съобразим с това какво искат потребителите", казва той.
По този показател немските пивовари определено се стараят.
Някои от тях имат малко по-необичайна маркетингова стратегия, която вероятно се корени и в историята на тази напитка в страната и схващането, че тя е здравословна.
През Средновековието в Германия бирата е била предпочитана пред водата и е смятана за "течен хляб".
Причината - както и на много други места в Европа, е била, че питейната вода в градовете не е била никак чиста и безопасна. В бирата пък - заради преваряването на водата в нея, не са оставали бактерии и патогени, което е било причина хората да пият предимно това, а не вода. Самото пиво тогава е било с по-нисък процент алкохол.
Освен това заради сходния си състав с хляба бирата е била смятана за храна, и е била приемана и за засищане.
Така се стига до Закона за чистотата на бирата, издаден в Бавария през 1516 г., и все още повод за гордост в Германия.
Той задължава пивоварите да използват само ечемик, хмел и вода (към тях се добавя и мая, която се появява по-късно). Целта е да се забрани употребата на жито и ръж, които да се използват за хляб и така хората да имат обичаен и течен хляб.
Освен това законът елиминира възможността в пивото да се добавят вредни съставки като стърготини или отровни билки, които са се ползвали за да се пестят по-скъпи добавки.
Така бирата запазила статута си храна и на здравословен продукт, и днес колелото се завърта.
В Германия има безалкохолни бири, които не просто опитват да са в крак със здравословния тренд - някои от тях те се рекламират като изотонични спортни напитки.
Например защото съдържат витамини, полифеноли, и естествено, са произведени по канона на Закона за чистотата на бирата. В наши дни нормативно той не е толкова строг, допускат се и пшеничен малц и още някои изключения, но масово пивоварите предпочитат да спазват канона.
А неговите съставки действително осигуряват хидратация плюс сол, захари и минерали.
Дори през 2018 г. отборът по ски на Германия занесе 3500 литра безалкохолна бира на Зимната олимпиада в Южна Корея.
Докторът на отбора Йоханес Шер обясни, че повечето от спортистите под негова опека пият безалкохолна бира по време на тренировки и се позова на изследване върху бегачи на маратони. Според тестовете това пиво помага за намаляване на възпалителните процеси и по-бързо възстановяване.
Волфганг Шайдвайлер все пак е оптимист, че бирената култура в Германия ще оцелее.
"Потребителите сигурно просто ще пият малко по-малко в бъдеще. Но бирата ще остане неизменна част от германското културно наследство", казва той и припомня голямата немска гордост: "Над 500 години произвеждаме изключителен "хранителен продукт", без никакви химически добавки и без нищо излишно", връща се пивоварят към славната история на немската бира.
