Три четвърти от българите пият бира поне веднъж месечно, а безалкохолните ѝ разновидности бележат рекорден ръст. Продажбите им са се увеличили с 53% през 2025 г., докато през първата половина на 2026 г. тенденцията продължава с ново двуцифрено увеличение.
Данните бяха представени от Съюза на пивоварите в България по време на официална пресконференция в БТА, на която браншът отчете състоянието на сектора и отбеляза три юбилейни годишнини.
През тази година пивоварите у нас отбелязват 145 години от началото на пивоварството в България, 70 години пивоварна наука и 35 години от създаването на Съюза на пивоварите в България (СПБ).
Над 830 млн. евро инвестиции в сектора
В момента в България работят общо 42 производители на бира - три големи компании, седем малки и средни предприятия и 32 микропивоварни.
По данни на Съюза на пивоварите от началото на приватизацията през 1994 г. досега капиталовите инвестиции в бранша възлизат на над 1,625 млрд. лева (около 831 млн. евро).
Само през последните пет години вложенията надхвърлят 331 млн. лева (170 млн. евро), а през 2025 г. достигат близо 45 млн. евро - най-високото годишно ниво за последните две десетилетия.
Особено показателен е фактът, че повече от 40% от инвестициите през миналата година са насочени към разширяване на производството на малц - суровина, която е основна за производството на бира.
Според бранша това показва увереност в бъдещото развитие на сектора и стремеж към укрепване на местното производство на суровини.
Близо 22 хил. души работят в света на бирите
Пивоварната индустрия продължава да бъде един от значимите работодатели в хранително-вкусовия сектор.
Общо около 22 хил. души са заети по цялата производствена и търговска верига, като приблизително 9% от тях работят директно в пивоварните предприятия.
"Средната работна заплата в тях надхвърля 1650 евро и остава най-високата в хранително-вкусовата промишленост. Всеки зает в бирената индустрия в България произвежда годишно 232 хиляди литра пиво (по данните за 2025 г.)", коментира изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова.
За сравнение, този показател достига 256 хил. литра в Румъния и 195 хил. литра в Гърция.
Производството намалява, но бирата остава предпочитана напитка
През 2025 г. в България са произведени 4,42 млн. хектолитра бира, а продажбите достигат почти 5 млн. хектолитра.
Макар обемите да намаляват с около 5% спрямо предходната година, потреблението остава високо. Данните на СПБ показват, че три четвърти от българите консумират бира поне веднъж месечно, а повече от половината - всяка седмица.
Средното годишно потребление възлиза на 76 литра на човек, като в тази статистика е включена и безалкохолната бира.
Според председателя на СПБ Владимир Иванов тенденцията не е специфична само за България.
"По данни на Пивоварите на Европа производството и потреблението на бира в ЕС също намаляват, но България запазва 13-ото си място и по двата показателя", посочи той.
В рамките на Европейския съюз производството на бира е намаляло с 2,9% през 2025 г., а потреблението - с 3,2%. Ако се сравнят данните с 2019 г., спадът достига съответно 8,6% при производството и 9,2% при продажбите.
Безалкохолната бира е най-бързо растящият сегмент
На фона на общото понижение при продажбите най-сериозен ръст продължава да отчита безалкохолната бира.
Само през последната година на българския пазар са се появили 20 нови марки и разновидности бира, включително продукти с 0% алкохол и нискоалкохолни бирени миксове.
През 2025 г. продажбите на безалкохолна бира в България достигат 122 780 хектолитра, което представлява увеличение от 53% спрямо предходната година. Само за първите шест месеца на 2026 г. секторът отчита нов ръст от 14%.
Подобна е тенденцията и в Европа, където продажбите на безалкохолна бира са нараснали с 6% само през 2025 г., а спрямо 2020 г. увеличението вече надхвърля 38%. Днес една от всеки дванадесет бири, консумирани в Европейския съюз, е безалкохолна.
Според пивоварите тези резултати показват промяната в потребителските навици и стремежа към по-умерена консумация, като същевременно стимулират инвестициите в нови продукти и технологии.
Депозитната система остава ключов приоритет
Сред основните теми на пресконференцията беше и бъдещото въвеждане на депозитна система за опаковките от напитки, която България трябва да изгради до края на 2028 г. съгласно европейските изисквания.
"След като на 21 май тази година приключи общественото обсъждане на подготвения от МОСВ законопроект за бъдещата депозитна система, очакваме последващите етапи за неговото приемане да продължат. Надяваме се МОСВ час по-скоро да рестартира диалога със заинтересованите страни и в дух на прозрачност и балансирани решения да се постигне напредък по темата", заяви изпълнителният директор на СПБ Ивана Радомирова.
По данни от представено на пресконференцията проучване на "Ипсос" 87% от българите над 15-годишна възраст са готови да връщат пластмасови бутилки и кенове срещу депозит, което според пивоварите показва висока обществена подкрепа за подобна система.
От СПБ посочват още, че подобна система би намалила финансовата тежест върху домакинствата, които в момента на практика плащат три пъти за управлението на пластмасовите отпадъци - чрез такса смет, чрез продуктовата такса, включена в цената на напитките, и чрез европейската такса за нерециклирана пластмаса (Plastic Levy).
Науката също има принос за развитието на бранша
По повод 70 години българска пивоварна наука беше отчетено, че само през последните пет години са реализирани над 20 научни изследвания, свързани с технологията на производство и качествата на бирата.
Сред представените разработки са изследвания върху антиоксидантите в пивото, полезните свойства на различните сортове хмел, мястото на бирата в балансираното хранене, както и модерни РНК и метагеномни анализи, които картографират микробиома на бирата и подпомагат разработването на нови продукти и производствени технологии.
