В разгара на летния конкурс за мобилна фотография на Huawei - InFocus Awards, чиято идея е тази за „Неоткритата красота", разговаряме с фотографа Темелко Темелков, който е голям фен на кадрите, заснети с широкоъгълен обектив.
Неговото мобилно устройство е Mate 20 Pro - първият смартфон, който се намира високо в DxO Mark класацията и заради който се заговори за широкоъгълна мобилна фотография.
Какво вероятно още не сме открили за нея и какво повече и по-красиво можем да уловим с такъв обектив, ще ни разкаже Темелко Темелков.
Какво означава широкоъгълен и ултраширокоъгълен обектив, обяснено максимално просто?
Нормалното човешко зрение е концентрирано в ъглов обхват около 55-70 градуса. Общо зрителното ни поле е по-широко - около 160 градуса. В този периметър можем да регистрираме движение, но видимо не му обръщаме такова внимание.
Независимо дали говорим за фотоапарат или мобилен телефон, нормален обектив се нарича този, който има ъглов обхват, сходен с този на човешкото око. Обектив, който хваща картина, по-широка от полето, в което ние фокусираме, влиза в категорията на широкоъгълните обективи. Обектив, чието поле е по-тясно от нашето зрително поле, попада в категория дългофокусни. Обичайно телефоните имат малко по-широк обхват от човешкото зрение, но при Mate 20 Pro той е чувствително по-широк. Неговата ултраширокоъгълна камера е със зрителен ъгъл 107 градуса.
Според твоя опит хората търсят ли проактивно широкоъгълни камери?
Като цяло, когато хората избират с какво да снимат, по-често поставят на първо място идеята да приближава, но истината е, че в живота по-често ти е нужно да снимаш с по-голям ъглов обхват. Kогато влезеш в една стая, в красива зала, или в църква, в повечето случаи това, което ти се иска да направиш, е да хванеш колкото може повече в кадъра, т.е. нужен ти е по-голям ъгъл. Независимо, че си си мислел, че ти е по-важно по-голямото приближение. През годините много пъти са ме питали „искам да си купя фотоапарат, ама да има зуум". Отговорът ми винаги е „това не ти е толкова нужно, колкото възможността да хванеш повече в кадър". Ако все пак изберат зуум вариант, често след време ми казват „прав беше".
Т.е. между приближението и широкия ъгъл, избираш широкия ъгъл?
Да, широкият ъгъл ми е нужен повече и по-често. В градове като Париж например, се сблъсквам с проблема, че просто няма накъде да се дръпна, за да си направя кадъра. Освен това винаги съм харесвал да съм близо до обекта си, бил той неодушевен или човек. Ако трябва да снимаш голяма сграда, с нормален обектив трябва да се отдалечиш много от нея и това често не е възможно. Широкоъгълният ти позволява кадър от близо. Когато снимам хора, със сигурност предпочитам да имам по-малка дистанция. Не ми харесва да снимам човека отдалеч, с дългофокусен обектив, защото не мога да общувам с него. Това обичам и при снимането с телефон - да съм максимално близо до обекта.
Широкоъгълният обектив не изкривява ли лицето?
Най-големият ъгъл да, но не чак толкова, ако лицето е в центъра. Освен това в Mate 20 Pro има опция да регулираш ъгъла, не е задължително да снимаш на максимално широкия, може с плъзгача да си избереш как ти харесва конкретният кадър. Спокойно можеш да правиш портрети с някаква степен на wide, освен това дори най-широката версия може да се използва като ефект. Обикновено се получава смешен ефект, но е ефект, има с какво да се заиграеш и да се забавляваш. И това е хубав ефект, който става по естествен път - не като филтър, а директно от обектива.
Широкоъгълният обектив криви, не само на телефона, по принцип широкоъгълните обективи, и това е инструмент, който може да бъде много силен. Виждаш неща под друг ъгъл, откриваш различен кадър.
Как го използваш в работата си?
Понякога, когато се снима нещо, първо се оглежда локацията. Снимаш колкото може повече в един кадър, след което си „правиш" финалния кадър. Но най-характерният пример е, когато посещаваш нови и интересни места и искаш да ги снимаш, а често се намираш на малка тясна уличка и просто няма как да се отдалечиш, за да хванеш обект или сцена. Представете си огромна сграда например. В тези случаи с нормален телефон не можеш да уловиш нещата, които виждат очите ти. Остава ти или да правиш отделни снимки, които после да сглобяваш, или да правиш някакви панорами. А с широкоъгълната камера на Mate 20 Pro почти няма нещо, което да не можеш да хванеш.
Ултраширокоъгълната камера прави изкривяване в края, перспективата е много видима. Изправяш ли я впоследствие?
Когато снимаш отдалеч, нищо не се изкривява, защото имаш достатъчно пространство. Изкривяването е видимо при близки кадри, а дали ще я изправиш, е въпрос на вкус. Аз лично не съм любител на безкрайното бърникане на кадрите. Този обектив ми дава възможност да снимам широко и на мен ми харесва да се вижда, че снимката е направена именно така.
Тук имаме известната улица Андраши в Будапеща, с първото метро на континента, и зад гърба ми е Операта. Повечето апарати, които носят хората, не могат да поберат тази сцена. Да, криво е, би могло да се изправи, но на мен ми харесва да е така, защото има динамика. Велосипедистът, който се движи, е леко размазан дава усещане за движение. Леко кривата перспектива обаче привлича окото със сигнал „нещо не е наред" и внася динамика в кадъра.
Това е вътрешен двор на голяма кооперация и с нищо друго не можеш да го побереш и да го покажеш. Не е гиганстко пространство, с очите си го виждаш, но през апарата го виждаш по друг начин.
Ако не си запознат, интуитивно си представяш, че широкоъгълна снимка трябва да е „широка", пейзажна. Това мит ли е или реалност?
Аз лично повече харесвам да снимам хоризонтално, донякъде и заради кино/видео заниманията ми, които се случват „по хоризонталата". По принцип нашето зрение е широко в хоризонталната плоскост, затова и телевизорите са хоризонтални, а не вертикални. Но има неща, които са по-интересни, ако ги покажеш така:
Тук би станала и хоризонтална снимка, разбира се, но няма да имаш ефекта „отиване нагоре". В случая „широкото" на обектива и използвано в посока нагоре. Сцената е много голям площад, в който небето прилича на ятаган, и хоризонталната снимка нямаше да бъде толкова интересна.
Според мен как ще снимаш до голяма степен зависи от това какво има пред теб. Ето тази църква, погледната отстрани. Тук е много тясно, намирам се на една много малка уличка. Църквата е относително голяма и не се побира в нормален обектив, а от голямата близост идва и голямата дисторзия при широкоъгълното снимане. Това може да се изправи, но отново - на мен така ми харесва повече. Дисторзията при снимането на сгради е много видима и дава динамика.
Ето същата църква, снимана от позиция с повече място, ето същите жълти павета като в София.
За мен композицията е въпрос на усет. Не можеш да кажеш, че има стриктно правило. Ето пак кадър от Будапеща, в който аркадата дава характер на снимката. Ако просто снимаш централната сграда - е, просто ще е съвсем друга снимка, може би по-скучна. Тук характер се придава и от показването на мащаба.
Това е Русе, отново нощен кадър. След Будапеща, като видиш Русе, виждаш колко сходна е архитектурата, и как в Будапеща тя се поддържа в пъти по-добре.
Спомена мащаба в снимките, и тъй като с широкоъгълен обектив се хващат по-големи обекти, вероятно си заслужава да покажем колко големи са всъщност. Разкажи повече за поставянето на обект за мащабиране в снимката.
Абсолютно, и ще го демонстрирам с няколко кадъра от нашата нещера Проходна, известна и като „Очите на Бога".
Това място е огромно. Ако нямаш широк обектив, снимките ще са нещо такова:
Тук няма много разказ, просто камък.
А ето как е с широкоъгълната камера на Mate 20 Pro, и с хората в лявата част, чиито размер „разказва" колко голямо е това място. Без тях няма как да си го представиш.
По принцип при снимането на пейзажи, природни забележителности, архитектура или отворени, пространства, много полезно е да имаш обект, който да зададе мащаба. Човекът е едно от най-подходящите решения, защото всички интиутивно знаем колко е голям и мозъкът ни мащабира сцената.
След излизането на серията P20 и след това Mate 20, смартфоните на Huawei станаха знакови за нощната мобилна фотография. Сега P30 Pro снима практически на тъмно, но силният нощен режим също е нещо, което отличава и Mate 20 Pro - смартфонът, с който ти снимаш. Използваш ли го, обичаш ли нощните снимки?
Разбира се, всъщност в Mate 20 Pro комбинацияята от широкоъгълната камера и силата на модела да снима на тъмно, дава много интересни резултати. Ето още една серия от Будапеща, отпред е доколкото помня, най-дългият трамвай в Европа, хванат в движение и леко размазан. Те са като влакове, наистина много дълги. Това са снимки от ръка.
Стоиш, вдигаш телефона и снимаш. Трамваят се размазва, сградата е добре очертана, това, в този момент, с нищо друго не можеш да го направиш. Ако човек иска да направи нещо интересно, без да влага големи средства и време, за да разбере как да го направи, с един такъв телефон, който така или иначе е в джоба му, това е напълно постижимо. Телефонът не ти заема място, не те натоварва с грижи за него, можеш да правиш много красиви снимки, за спомен или за споделяне на приключенията си в мрежите.
Ето още едно сравнение. Това е с нормалната камера - не виждаш почти нищо.
Ето от същата позиция с широката.
Всичко това са снимки от ръка, с Mate 20 Pro, без статив. Широкоъгълната му камера работи перфектно с режима за ниска осветеност.
Има ли противопоставяне на мобилната фотогрфия с традиционната?
Това днес с кой апарат си и дали си с апарат е под въпрос. Дори аз, който съм професионален фотограф, си мисля какво да взема, за да снимам нещо интересно, ако го видя. И телефонът вече не е нещо, с което просто да маркираш, че си снимал. С него вече можеш да снимаш,и да снимка. Не с качеството на техника за 15 хиляди евро, но тази снимка ти носи цялата атмосфера, цялата емоция, която съм изживял, и е излязла буквално от задния ми джоб. На мен това страшно много ми харесва. Преди 15 години, за да направиш такова нещо, трябваше да имаш доста добри умения, да знаеш как се снима на филм, да носиш статив, да имаш обектив, който не е евтин, за да имаш този широк зрителен ъгъл, и да направиш поне 20 кадъра, с надеждата някой да ти се получи.
Сега телефонът го прави, без дори да си си помислил да му обясняваш какво да прави, просто го прави. Тук не съм ползвал някакъв специален хай-про-темелко режим, ти ще го направиш по същия начин. Виждам, че мотото на летния фотоконкурс на Huawei е "Undiscovered" и препоръчвам на участниците да експериементират, да участват, а на собствениците на флагмани от сериите Mate 20 и P30 - специално да експериментират с ултраширокоъгълните им камери, те наистина дават шанс да уловиш красота, която не може да се улови по този начин със стандартните камери.
Показаните тук снимки директно от телефона ли са?
Да, повечето са директно от телефона. На снимката с трамвая съм пипнал малко цветовете. Принципно си свалям снимките от телефона на компютър и ако има нещо, което мога да им подобря, го подобрявам, но често няма. Ето този залез на Дунава е абсолютно така, нищо не е пипано. Повечето камери ще изпържат небето или тъмната част ще е пълен мрак, но тук е ОК. Като професионален фотограф смятам, че ако може техниката да не ти пречи, да ти остане главата свободна и да се фокусира върху това какво и как иска да покаже, е най-добре.
Не съм на мнение, че трябва на всяка цена да си изчел всички технически детайли кое как работи. При професионалните средства ти се налага да ги научиш, защото професионалните средства искат от теб първо да ги настроиш. Но ако дадеш на някого инструмент, с който той интуитивно знае какво да прави, този някой ще схване как работи този инструмент, защото всеки инструмент си има особености, и ако му остане повече време да мисли какво снима, да направи крачка наляво, крачка надясно, да вникне в същността на това, което прави, а не във всичките бленди, скорости, и т. н., това е огромен плюс, оставя ти време да мислиш за снимката, а не за техниката около нея. В Mate 20 Pro може да минеш в RAW, има някои специфични неща, които можеш да нагласиш в Pro режим, но в общия случай това просто не се налага.
Аз снимам с много различни неща, от филмов апарат, през DSLR, снимам и с телефон и всъщност обичам да снимам с телефон. Всяка камера си има особености. Въпросът е да вникнеш в тях и тогава резултатите са чудесни.
Ето Синагогата в Будапеща, отново нормално и широкоъгълно. И двете си имат чар, важното е, че с широката камера имаш още една възможност, разполагаш с още една опция. Изобщо възможностита на смартфона към днешна дата са просто удивителни.
Ето тук имаш възможност да отстъпиш назад, да снимаш с нормалната камера, с широката, със зуум.
Ето двореца - голяма сграда с малко пространство назад. Това би снимал с нормален телефон. Това е улташирокоъгълен кадър, и впечатляващо е и как е уловил HDR на това тежко ниво.
