Ако поканите чужденец в дома си и поискате да почерпите с нещо типично традиционно българско, несъмнено първото, което ще ви дойде наум е баницата.
И то не каква да е, а традиционната българска баница, която от незапомнени времена е присъствала на родната трапеза за всеки празник.
В наши дни тя е обогатила празничната си обредност и се е превърнала в обичайна закуска за ежедневна консумация. Но пак остава най-яркия символ на националната ни кухня, емблема за нашето пословично гостоприемство, богата история и разнообразни региони.
Подобно на много други блюда от родната кухня, баницата е преминала през различни трансформации, свидетелстващи за промените на времената и вкусовете ни.
Класическата българска баница включва кори, сирене, мазнина, яйце и кисело мляко. Но през годините рецептата се е развивала, така че днес да стигнем до нейната оригинална брънч вариация в ресторант "Градски легенди".
Рецептата им е сбор от традиция, съвремие и усъвършенстване на техниките по приготвяне. Част е от брънч менюто на ресторанта, което се сервира всяка събота и неделя, между 11:00 ч. и 17:00 ч.
Ако отидете на място, потърсете ястието - фермерско козе сирене с хрупкава коричка, домашно сладко от зелени смокини, обвито в мус от цедено мляко и български черен трюфел, и ще се изненадате от това как брънч предложението е приело по-изтънчената форма на познатата българска баница.
Изпипаната ѝ интерпретация напомня, че някога ястието у нас се е сервирало само по големи поводи. Свързвало се е със семейните тържества, християнските празници, почивката от работа.
За българите от едно време подобни периоди на отдих са редки събития в календара. Затова отдаде ли им се възможност не са пропускали да си доставят кулинарна наслада за душата с парче вкусна баница.
Днес обаче достъпът на продукти и услуги е чувствително улеснен, което позволява на готвачи като шеф Иван Иванов от "Градски легенди" да си поиграят с известната рецепта и да ни я представят в нов, по-модерен вариант.
В менюто на ресторанта вариацията на шеф Иванов се опира на проверената от народните ни традиции комбинация между кори, сирене, мляко, но представена в по-интересна разновидност.
В поредицата "Легендата за най-добрия брънч" Webcafe.bg ще ви разкаже за изкусителните брънч предложения на ресторант "Градски легенди" и защо са отличен избор за вкусно разнообразие всеки уикенд.
Научи повече тук: Легендата за най-добрия брънч
За основата на плънката главният готвач е използва фермерско козе сирене, прясно доставено специално за ресторанта, което завива със саморъчно направени кори.
Опитате ли го, ще се изненадате, че сочността на блюдото не идва от вътрешността, а от канапето, което готвачът поставя под хрупкаво изпеченото козе сирене в корички.
Шеф Иванов е извадил втората млечна съставка навън и я предлага като приятен сос, който да напои апетитно порозовелите корички. Акцент в приготвянето е и българският черен трюфел, който придава дъх на шик от съвременна София.
Короната на вкусовете обаче поставя домашното сладко от смокини, което напълно завършва хрупкаво-млечната симфония.
За сглобяването на блюдото шеф Иванов споделя, че се е вдъхновил от свой сън и от баницата със сирене, която баба от Северозападна България приготвяла.
"Сънувах, че са ме заключили в нещо като склад и някакви хора ме караха да готвя", разказва Иван за брънч идеята си.
След като се събудил, той изпробвал рецептата от съня си. Но когато опитал новата формулировка на българската баница, усетил, че нещо в нея липсва. Нещо сладко отсъствало в чинията, за да бъде вкуса съвършен.
"По стара традиция в Северозападна България, след като се изпече баницата, се ръси със захар. Тъй като едната ми баба е от там, този начин на приготвяне на баницата ми стана любим. Затова сложих сладко от смокини", разказва главният готвач.
Още след първата хапка на неговото кулинарно творение, категорично може да се каже, че експериментът на Иван е успешен.
В брънч предложението се усеща традиционният български млечен продукт, с който ни познават по цял свят, хлебната съставка, с която у нас обичаме да започваме деня си и сладката наслада на смокинята.
Българската баница е извървяла дълъг път в историята.
Влязла е в кухнята ни като комбинация на хлебен и млечен продукт, за които в миналото не е било прието да се пилеят, и е продължила съществуването си с различни плънки и техники на приготвяне, показващи модата на времето си.
Едно обаче е останало непроменено - българите винаги ще обичат баница и веднага ще се сещат за нея, спомене ли се традиционната ни кухня.
