Три дни преди празника
Как си представяш перфектната вечер на Велики четвъртък? Ще чилваш на дивана, с едната ръка ще цъкаш в телефона, с другата - по спортните канали, всичко ще е 6. Но точно в 6 телефонът звъни. Милото е, нали е още в командировка, време е за вечерна проверка. "Как е, Мило?"
А Милото отговаря със скоростта на болид от Формула 1: "Отмениха-полета-не-мога-да-си-дойда-утре-а-в-неделя... Ами-нашите?" "Ами вашите?!", изстенваш наум ти, защото планът беше Милото да си дойде и да приготви всичко за великденското гости в неделя. А сега? Кой ще чисти, подрежда, пазарува, боядисва яйца, готви и един бог знае още какво?
"Златце, на тебе разчитам! Нали знаеш, че нашите вече са си взели билети, няма как да отменим гостито. Това е положението..." Е това се казва "положение в последната минута". Но какво да правиш - ще спасяваш...
Успокояваш Милото, че всичко ще бъде наред, затваряш и не можеш да се съвземеш от този удар... под кръста. Едвам се добираш до дивана, стоварваш се и забиваш празен поглед нагоре, сякаш чакаш знак... Трябва ти план как да подготвиш всичко за празника в последната минута. Сам. Но ето че прозрението идва, когато попадаш на посланието нa Kaufland - "Искаш Великден? Получаваш Великден!".
Ама точно това ти трябва - само да поискаш и то да се получи. Цък-цък и готово, защото той часовникът вече цъка, Великден - ей го къде е. Бързо разцъкваш приложението, намираш брошурата и я зачиташ в захлас. Ама то всичко си има, чакай само да направиш списък: яйца, бои, козунак, агнешко, нещо за салата, нещо за мезене, нещо сладко, нещо за Милото (нали е на кето диета), нещо подарък за тъста и тъщата, нещо празничен фън-шуй за къщата (Милото много си пада по всякакви зайченца, пиленца, цветенца и прочие "нца").
Ей, че то не било кой знае каква философия, въздъхваш ти с облекчение, каквото не си изпитвал от бала насам. Още утре палиш към Kaufland и както каза на Милото, "всичко ще бъде наред".
Денят, в който пазаруваш
Влизаш в Kaufland победоносно, все едно току-що си спечелил финал от Големия шлем, Шампионска и Формулата едновременно. Защото имаш план - готов козунак, готови боядисани яйца, готови салати, готови мезета, готови сладкиши, готова декорация и си готов.
Летиш между щандовете, а продукти на празнични цени летят към пазарската ти количка със страшна сила. Попадение след попадение. Софрите на тъщата пасти да ядат, защото на твоята великденска маса ще има профитероли, френски макарони и козунак с белгийски шоколад.
Във вихъра на пазаруването си, когато телефонът ти звъни. "Златце, ти гледай нещо готово за ядене да вземеш, да не се излагаме пред нашите. Нали?" В този миг копие сякаш пронизва ребрата ти и се забива право в сърцето ти. Какво иска да каже ТЯ? Че не можеш да се справиш? Че не можеш да готвиш? Че не трябва да готвиш? Вадиш леден глас, като от хладилната витрина отсреща: "Мило, не се безпокой, нали ти казах - всичко ще бъде наред".
Ами сега - разпнат си между нараненото Его и вродения инстинкт да се отървеш по възможно най-безболезнения начин. Но това е твоят Великден. Готвиш се да се бориш за него докрай, грабваш първата кора с яйца, която ти си изпречва на пътя, правиш обратен завой и тръгваш за бои, стикери и продукти за ГОТВЕНЕ. Стигаш до витрината с агнешкото, но се сблъскваш с неподозирано чудо на математика. Предна четвърт или задна четвърт? Стоиш и се чувстваш като кръгъл профан. Какво да избереш?
Тогава чуваш глас: "Господине, да Ви помогна с нещо?" Вдигаш очи и какво да видиш - твоят ангел-хранител в червено-бяла униформа. Хъката-мъката, смотоляваш, че не можеш да решиш. "Ами зависи какво ще готвите... Плешка или бут? Избрахте ли рецепта - има много на нашия сайт?" "Да, да, момент..." - преотстъпваш реда си на човека след теб и се заравяш в телефона.
Влизаш на www.kaufland.bg и те залива разнообразие от рецепти, с която четвърт поискаш. Дори пише дали е за начинаещи, или за напреднали. Тъй като твоите кулинарни способности гравитират около нулата, веднага едни Агнешки шишчета с топла салата от патладжани ти хващат окото. Завръщаш се с ново самочувствие пред витрината, взимаш заветната задна четвърт и бързо пълниш количката с останалото - патладжани, домати, чушки, лук, подправки, зехтин и клечки за шишчета. И излизаш от Kaufland точно толкова победоносно, колкото си влязъл.
Денят преди Великден
Събуждаш се вдъхновен за велики дела. Чака те боядисване на яйца, оправяне, чистене, украсяване... Малко несвойствени за теб дейности, но все пак твърдо си решил да натриеш нослето на Милото и всичко да бъде и-д-е-а-л-н-о.
Започваш с яйцата. Зареждаш първата доза на котлона и се зачиташ в упътването на боите. Голямото боядисване започва и не свършва докато ръцете ти не заприличат на експресионистична картина за няколко милиона поне. Няма как, изкуството иска жертви, но важното е, че шарените яйца са наистина... шарени. 1:0 за теб.
Минаваш с прахосмукачката навсякъде и преминаваш към украсата. Все още под въздействието на творческия си устрем, обсипваш къщата със зайчета, пиленца, кошнички и всевъзможни други декорации, които Kaufland може да предложи. Милото ще ахне. 2:0 за теб.
Вечерта, преди да си легнеш, подготвяш месото в марината за агнешките шишчета. Добрите хора от Kaufland са се погрижили да обяснят на сайта си всичко стъпка по стъпка. 3:0 за теб - класически резултат. Лягаш си спокоен, въпреки че утре е великият ден.
Великден
Малък празник е, когато осъзнаеш, че всички усилия последните дни са си стрували. И че дори не са били точно усилия, по-скоро удоволствие. Когато се огледаш наоколо и всичко ти изглежда чисто, истинско, смислено. Когато видиш готовата и подредена маса, отрупана с плодовете на твоите усилия. Чувстваш се някак умиротворен и удовлетворен. А големият празник е, когато посрещнеш близките си, когато Милото се хвърли на врата ти, а тъщата ти хвърли снизходително-нежен поглед. Тогава разбираш, че всъщност никога не си бил сам. Че това не е твоят си, а вашият Великден.
Ти успя. Дори и в последния момент. Поиска Великден и получи Великден.
