* * * 22 години след края на войната в Нагорни Карабах избухна нов и безпрецедентен по мащабите си въоръжен конфликт в размирния регион;
* * * Близо 50 военни от армиите на Армения и Азербайджан бяха убити за по-малко от три дни;
* * * Конфликтът идва в разгара на кризата на режима в Баку заради срива на цените на петрола;
* * * Напрежението в Нагорни Карабах може да се окаже пореден епизод от геополитическата игра на нерви между Путин и Ердоган.
Eдин от десетките нерешени конфликти, които дремят в постсъветското пространство, напомни за себе си преди дни.
Армения и Азербайджан отново се вкопчиха за спорната област Нагорни Карабах, а по признание на двете страни - това са най-тежките сражения от близо 22 години насам.
Какво точно се случва в ранните часове на 2 април 2016 г. в размирния регион, все още не е ясно.
Според Азербайджан, арменските сили първи са започнали обстрел, на който азербайджанските военни са отговорили. Според Армения - Азербайджан първи е открил артилерийски огън, като след това е вкарал танкове и авиация в боевете.
Днес боевете в Нагорни Карабах не стихват, а риториката на Армения и Азербайджан се изостря.
Престрелките между двете страни не са новост. Над 1000 войници са загинали през последните 22 години, след като през май 1994 г. формално войната в Нагорни Карабах формално приключи. Въпреки горещия мир досега няма сериозни териториални промени. Статуквото някак си се крепи в продължение на две десетилетия.
От три години насам обаче се наблюдава постепенна ескалация на сблъсъците. През 2014 г. двете страни за първи път използваха артилерия след края на войната, а азербайджанските сили свалиха арменски вертолет. През миналата година при различни инциденти загинаха 68 войници от двете страни и петима цивилни.
Причината за ескалациите се дължи най-вече на засилването на Азербайджан, който с пълни шепи прибира доходите от огромната си петролна индустрия.
Военният бюджет на страната е повече от три пъти по-голям от този на Армения. Баку се радва и на завидно геополитическо положение - едновременно играе ролята на близък партньор на Турция, има топли отношения с Иран и успешно привлича Грузия на своя страна в конфликта си с Армения.
Отношенията с Русия са по-скоро хладни, но за сметка на това - много стабилни и изградени на взаимна изгода.
На този фон Армения е значително по-бедна и регионално изолирана, практически смъртно зависима от Русия за гарантирането на статута на Нагорни Карабах.
Азербайджан никога не е крил, че има намерение да използва все по-голямата си и модерна армия за разрешаване на конфликта, който остави близо 1/7 от територията на страната под фактическата чужда власт. Войнствената риторика идва и от Армения, но това е в реда на нещата в Кавказ.
Дойде ли ред от лаене да се премине към хапане?
Анализатори, които се занимават с региона, от години предупреждават, че външните фактори могат да тласнат Азербайджан и Армения към война, но много трудно ще могат да спрат огъня, ако двете страни се вкопчат в реален конфликт поради свои вътрешни причини.
Една такава причина може да се окаже икономическата криза, в която Азербайджан уверено затъва поради срива на цената на петрола през последната година.
81% от азербайджанския експорт е свързан с нефта и природния газ. Безработицата нараства заедно с инфлацията и цената на живота. Миналата година азербайджанската централна банка девалвира местната валута на два пъти и накрая се отказа изкуствено да поддържа високия й курс спрямо щатския долар. И всичко това на фона на липса на свобода на словото и потъпкване на политическата опозиция.
През януари 2016 г. избухнаха протести в много азербайджански градове. Правителството на потомствения президент Илхам Алиев използва сила срещу тях и се принуди да свали данъците върху основните храни, за да тушира напрежението.
В страната, чийто население е почти 100% мюсюлманско, се забелязва и подем на радикалните ислямисти.
Опирането до картата „Нагорни Карабах", когато Азербайджан или Армения изпитват някакви вътрешни сътресения, не е новост. В началото на 2008 г., когато в Армения започнаха опозиционни протести с обвинения във фалшификация на президентските избори, в Нагорни Карабах отново пламна огън.
Уравненията около региона се усложняват и от враждебните отношения между Турция и Русия след свалянето на руския Су-24 през ноември 2015 г.
Единственият лидер, който не влезе в общия тон на международната общност за мигновено прекратяване на бойните действия, бе турският президент Реджеп Ердоган, който заяви директно, че страната му ще подкрепя Азербайджан до край.
От геополитическа гледна точка Русия е в по-слаба позиция около Нагорни Карабах. Нов локален конфликт е последното, от което се нуждае страната сега.
Разбира се, ако се стигне до пълномащабна война, Москва ще подкрепи Армения, но на каква цена и до каква степен? За сметка на това - Турция може да поддържа Азербайджан почти без риск за себе си. Дори може да окуражава силовите решения, за да създава сериозен дискомфорт на Русия.
Близо 22 години след края на войната, намирането на решение на конфликта не изглежда никак близо. От една страна, територията, държана от самопровъзгласилата се република Нагорни Карабах, принадлежи на Азербайджан и този факт не се оспорва официално от никоя държава.
От друга страна, както изтъкват поддръжниците на Нагорни Карабах, казусът с областта не се различава много от този на Косово - зачитане на правото на самоопределяне, извоюване на фактическа независимост и официалното обявяване на такава. За разлика от Косово обаче никой не признава Нагорни Карабах за независима държава (дори Армения и Русия).
От 1992 г. насам действа т.нар. „Минска група" към ОССЕ, чиято задача е да намери мирно решение на конфликта в региона. Едно от най-сериозните постижения на групата бе срещата между арменския президент Серж Саркисян и азербайджанския му колега Илхам Алиев през декември 2015 г., на която двамата се заявиха желание за намаляване на напрежението.
Четири месеца по-късно се вижда, че това са били просто празни думи.
