На фона тежките боеве в Украйна, все повече започва да се мисли и за възстановяването на страната, която вече над три години и половина е обект на руската военна агресия.
Различни са оценките колко би струвало то. Няколко месеца след началото на конфликта през 2022 г. Европейската инвестиционна банка говори за суми започващи от 750 милиарда до над 1 трилион евро.
В края на 2024 година пък Програмата на ООН за развитие оценява, че общата сума за реконструкция и възстановяване в Украйна през следващото десетилетие ще бъде 524 милиарда щатски долара - 8% увеличение спрямо предишната оценка на същата институция за 2023 г.
Става въпрос за унищожена енергийна, транспортна, индустриална и жилищна инфраструктура, наред със съсипани земеделие, икономика и търговия. Особено тежък е проблемът и със социално възстановяване - завръщане на милиони бежанци и вътрешно разселени, интеграция обратно в цивилния живот на войниците от фронта, както и грижа за стотици хиляди пострадали и инвалидизирани цивилни и военни.
Да се правят точни оценки е трудно, особено имайки предвид, че войната все още бушува с пълна сила. Цифрите и разходите непрекъснато растат с всеки нов ден на бойни действия и бомбардировки.
Но някой ще трябва да плаща все пак.
Русия е малко вероятно да бъде принудена, имайки предвид текущото съотношение на силите на фронта, докато подкрепата на САЩ осезаемо намаля с влизането на Доналд Тръмп във Вашингтон.
Това означава, че основната част от отговорността се пада върху Европейския съюз (ЕС) най-малкото, защото Украйна е съседна страна и потенциален кандидат-член.
Дотук ЕС официално е осигурил 177 милиарда евро под формата на финансова, военна и хуманитарна помощ, като 65% от средствата са безвъзмездни, а 35% - преференциални заеми. Още около 90 милиарда евро пък трябва да бъдат предоставени в следващите няколко години.
Но и те няма как да бъдат достатъчни.
Затова на преден план излиза идеята за използване на замразените финансови активи на Руската централна банка. Те са на стойност около 300 милиарда евро, разпръснати из територията на Европейския съюз и страните от Г7, и блокирани още с началото на сегашния конфликт.
Основната част от тях са 185 милиарда в белгийската клирингова компания Euroclear. Годишно активите там генерират приходи от 2,5 до 3 милиарда евро, а в началото на 2024 г. ЕС и Г7 решиха да използват тези средства като директна подкрепа на Украйна. Малко по-късно се взе решение въпросните приходи да станат гаранция за заем в размер на 40 милиарда в полза на Киев.
Тази година вече се гледа много по-сериозно върху замразените руски средства и в началото на октомври Европейският съюз представи план, който вече включва всичко от тях.
Става дума за ценни книжа в падеж на обща стойност 185 милиарда, като идеята е да бъдат прехвърлени на Европейската комисия, която да ги използва като гаранция за кредит от 140 милиарда за Украйна. Заемът ще се връща едва след края на войната и след съгласие на Русия да изплати репарации за причинените щети. Оттук идва и името "репарационен заем".
Впоследствие Комисията ще върне обратно средствата на Euroclear, а Euroclear - на руската Централна банка.
Получава се своеобразен затворен кръг, който би трябвало да отключи огромен финансов ресурс за подкрепа на Украйна.
Има обаче редица пречки.
На първо място Русия няма абсолютно никакво намерение да участва в този план и някой да използва средствата ѝ за възстановяване на Украйна.
Оттам идват и притесненията на Белгия, която за момента блокира плана. Конфискуване на лихви и приходи е възможно според международното право, но не и суверенни държавни активи.
Белгия и Русия имат дългогодишен инвестиционен договор, който предвижда арбитраж в случай на спор и в Брюксел се опасяват, че в момента, когато парите напуснат Euroclear, Москва ще предприеме агресивни ответни мерки в съда, за да потърси обезщетение.
Това със сигурност ще доведе до дългогодишен съдебен спор между Белгия и Русия, който вероятно няма да бъде в полза на европейската държава.
Друго безпокойство е свързано със санкциите на ЕС. Те изискват единодушие и съответно могат лесно да паднат при липса на съгласие дори от една държава-член. Белгийският премиер Барт де Вевер се притеснява, че страни като Унгария или Словакия ще наложат вето на санкциите, които се подновяват на всеки шест месеца.
Това може да стане преди Москва да плати репарации и следователно целият заем да бъде прекратен, а Белгия отново да остане единствената отговорна страна за възстановяване на руските средства.
"Ако вземете парите от страната ми, ако нещо се обърка, аз не съм в състояние и със сигурност не желая да плащам 140 милиарда евро", казва Де Вевер. "Предполагам, че всеки, който наистина подкрепя това решение, наистина иска то да се случи, е готов, желаещ и способен да даде гаранция, за да мога да спя спокойно, знаейки, че ако нещо се обърка или се влоши, европейската солидарност ще гарантира, че парите ги има."
Де Вевер обръща внимание и на факта, че руски активи има не само в неговата страна.
"Най-тлъстото пиле е в Белгия, но има и други пилета наоколо", смята той. "Никой не отваря дума за това."
Смята се, че над 120 милиарда евро руски финансови средства са замразени из Франция, Люксембург, Германия, Швейцария, Великобритания, САЩ, Канада, Япония и Австралия. Не съществува обаче официална информация с подробна разбивка коя държава колко точно руски държавни пари съхранява.
И никой все още не е предложил план те да бъдат използвани.
Съществува и по-широкото опасение за създаване на опасен международен прецедент, който би могъл да подкопае световната финансова стабилност, и да орони доверието в западните финансови институции. Нито Euroclear, нито която и да е държава западна държава би искала да бъде възприета като ненадежден депозитар.
Времето обаче тече и решение трябва да се вземе скоро.
Догодина украинският бюджет ще бъде в критично състояние, а от Комисията предупреждават, че без руските средства ще се наложи европейските държави да събират пари.
