Китай не крие амбициите си за разширяване на своето влияние по море.
На 5 ноември лично президентът Си Дзинпин присъства на церемонията по въвеждане в експлоатация на самолетоносача "Фудзиен" - най-съвременният и най-голям боен кораб, който китайският флот някога е имал.
По този начин страната става втората в света по брой активни тежки самолетоносачи. Повече имат само Съединените щати.
Като основни характеристики "Фудзиан" е дълъг малко 316 м и има водоизместимост между 80 и 85 000 тона. Задвижването се осъществява чрез конвенционален двигател с парни турбини и се предполага, че корабът може да обслужва над 50 самолета, включително изтребителите от пето поколение J-35.
Специфичното при него е използването на нов тип елетромагнитна катапултна система (EMALS). Новата технология позволява на самолетите да излитат с по-тежки товари от оръжие и гориво, така че да могат да поразяват вражески цели на по-големи разстояния.
Единственият друг кораб с подобен тип EMALS технология е американският ядрен самолетоносач "Джералд Форд", който е най-модерният в света.
"Фудзиен" е първият изцяло проектиран и построен от Китай самолетоносач. През последните 15 години страната успя да въведе на служба други два - "Ляонин", който е по-рано известен като съветския "Рига" от клас "Адмирал Кузнецов", както и "Шандун", който от своя страна е подобрена и по-голяма версия с увеличен капацитет за обслужване на самолети.
BREAKING: China’s Fujian (Type 003) aircraft carrier is officially commissioned today with President Xi Jinping attending the ceremony. pic.twitter.com/yoP7ron0pZ
— Li Zexin 李泽欣 (@XH_Lee23) November 7, 2025
Новият кораб обаче е единствен в китайския флот, от който биха могли да действат тежки разузнавателни самолети и изтребителите J-35, считани за вероятно най-сериозната конкуренция на американските F-35.
"Фудзиан" обаче е нещо много повече. Той отваря нови възможности за китайските военноморски сили и показва какви амбиции има страната за разширяване на регионалното си влияние.
Самолетоносачът е само част от огромните усилия, които се влагат за разширяване на флота. Данни от доклад на експерти от американските ВМС, морската пехота и бреговата охрана показват, че в рамките на две десетилетия между 2000 и 2020 г. китайският флот се е утроил.
В подобен дух са и оценките на базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, според когото между 2019 и 2023 г. китайските ВМС пускат на вода 39 плавателни съда с общ тонаж по-голям от този на целия съществуващ британски флот.
Смята се, че към момента Китай разполага с най-големите по брой кораби военноморски сили в света, въпреки че на лице има основателни съмнения за технологичното им качество, както и за способността на военните академии да обучават със същата скорост достатъчно опитни офицерски кадри.
Все пак това са дефицити, които с текущите темпове на развитие, могат да бъдат компенсирани сравнително бързо.
За какво са им толкова кораби?
От гледна точка на президента Си това е възраждане на загубената сила на Китай. По време на честването на 70-ата годишнина от създаването на Народноосвободителната армия през 1949 г. Си отбелязва необходимостта от силен флот.
"Той е от съществено значение за една страна, ако иска да гарантира националната си сигурност. От 1840 до 1949 г. Китай е нападан по море от чуждестранни сили повече от 470 пъти, което е причинило неизброими страдания на народа ни", казва той.
"Мирът, както въздуха и слънцето, едва се забелязва. Но никой от нас не може да живее без тях. Като страна, която някога е преживявала горчиви спомени за чуждестранни инвазии, Китай може би разбира това по-добре от всяка друга страна в света."
Говори за отбрана, но действията на китайската държава отиват далеч отвъд нея. Крайъгълен камък в цялата стратегия на Пекин представлява контролът върху Южнокитайско море.
То е един от най-натоварените търговски маршрути на планетата и най-краткият възможен път между Тихия и Индийския океани. През него се достига и до девет от десетте най-големи търговски пристанища в света, а седем от тях се намират именно в Китай.
По тази причина Пекин опитва да наложи своите териториални претенции спрямо по-голямата част от Южнокитайско море чрез агресивната експанзия, включваща изграждане на изкуствени острови, строеж на летища и военни инсталации, както и налагането на политически и икономически натиск срещу останалите държави в региона.
This is the best map of territorial claims in the South China Sea I've seen. Source: https://t.co/SlNKkjZcLz pic.twitter.com/xzJlDxWjJ4
— Simon Kuestenmacher (@simongerman600) February 18, 2019
Отвъд това стои и необходимостта за подсигуряване на морския маршрут от инициативата "Един пояс, един път", който свързва Индо-тихоокеанския регион със Средиземноморието и Източна Африка, преминавайки през редица обвързани с Китай пристанища.
На на последно място остава и конфликтът с Тайван. Досега самолетоносачът "Шандун" неколкократно е участвал в учения, симулиращи въздушни удари срещу острова.
Вероятно скоро и "Фудзиен" ще се включи. Той е много по-голям и с по-големи възможности да действа за по-дълго време на по-далечни разстояния.
Следващият самолетоносач е в напреднал етап на разработка и ще бъде ядрен. Все още единствено САЩ и Франция разполагат с такъв модел кораби.
За момента не се знае много за бъдещия китайски ядрен самолетоносач, известен само като Тип 004. Очакванията са той да бъде на вода около края десетилетието.
